— А този дебелак, когото спомена — смени темата Козловски. — Бизнесмен ли е?

— Според Лу — не е. Пристигнал е с правителствен автомобил, шанхайска регистрация.

— Има ли го на видеозаписа? Точно това ни трябва — оживи се Козловски.

— Не — отвърна Нокс. — А правилно ли чух да споменаваш, че това „ни“ трябва?

— Има ли някакъв начин да се потвърди? — попита Козловски.

— Дори и да знаеше, в момента моят човек е в безсъзнание. А може би и не знае… Трябва да си вдигаме чукалата най-късно в осем тази вечер…

— Няма как да стане — прекъсна го Козловски. — Очаква се бурята да се разрази. От шест години по тези места не са виждали подобно бедствие.

— А ако ти дам името на този човек? — опита за последен път Нокс. Явно Козловски, който официално бе възпрепятстван от закона да разследва, сега искаше Нокс да свърши мръсната работа вместо него. На Нокс не му трябваше много, за да се досети, и това го накара да се замисли доколко недостъпен всъщност бе Дулич.

— Това променя нещата… — поколеба се Козловски.

— Как точно би ги променило?

— Виж, ако онзи наистина е от правителството… Да речем, е някой министър… Или пък някой от партията… И ако е замесен или дори е отговорен за две убийства? Такова нещо се продава лесно, Нокс. Точно това може безпроблемно и без много въпроси да купи билета към къщи за приятеля ти.

— Можеш ли да го гарантираш?

— Не, няма гаранции — отвърна Козловски.

— Значи говорим за изход. Какво ще кажеш, ако искам само това? Да ми осигуриш изход за двама, единият от които на носилка?

— Отговорът ми е същият. Но ще опитам. Със сигурност — увери го Козловски.

— Използваш ме — възрази Нокс.

— Не, приятел, взаимно се използваме.

— Но нали ти ще имаш най-голямата полза от това? — отбеляза Нокс.

— Не. Каквото и да откриеш, то няма как да излезе от мен. Това би означавало, че съм участвал в разследването. Но, от друга страна, има си начини да се заобиколи абсолютно всичко. Дай ми името на онзи корумпиран човек от властта, а като добавиш към това и показанията на китаеца очевидец… Шегуваш ли се? В тази страна, при настоящите обстоятелства, това е чиста разменна валута, сериозна валута. Вярвай ми.

— Не ти вярвам — заяви Нокс.

— Знаеш ли, преди известно време те смятах за глупак — призна Козловски. — Нали не си такъв?

— Гледай да държиш този телефон включен и зареден — прекъсна го Нокс. — Отново ще ти се обадя на него.

— И помни, приятел: не те познавам — заяви Козловски.

— И аз те обичам — отвърна Нокс и прекъсна разговора.

19:00 часа

Крайбрежният булевард

Проливният дъжд се изливаше по прозорците на хотелската стая като из ведро. Гледката към реката се предполагаше, че трябва да е към Пудон, но Нокс виждаше само гъмжилото от хора, изпълнило доковете на пристанището.

— Е? — попита Грейс, имайки предвид телефонния разговор, който Нокс бе провел с шефа на „Ръдърфорд Риск“ Брайън Праймър.

— Иска да се махнем оттук — довери й Нокс.

— Виждаш ли?

— Но няма какво да направи за измъкването на Сержанта. Дори не знаеше, че е задържан в болницата. Определено мога да кажа, че новината го изненада. Притиснах го, за да видя има ли някакъв план, но думите му бяха „всичко по реда си“. На първо място иска да измъкне нас.

— И аз нямам нищо против това — заяви Грейс.

— Нито пък аз — каза Нокс. — Той няма никакъв план, но дори и да имаше, не би ни свършил работа, ако Сержанта бъде преместен в някой китайски затвор. Козловски познава начините за влизане и излизане от страната по-добре от всеки друг. Обеща ми, че ще направи нещо, и аз му вярвам. Ще остана тук, вие тримата тръгвате.

— Едва ли ще стане — отвърна Грейс. — С този вятър и толкова бурна река вероятно ще затворят пристанището и фериботите няма да пътуват. Трябва да измислим алтернативен план.

Тя приседна на края на леглото и отпи глътка от зеленчуковия бульон, който бяха донесли в стаята.

— Това е алтернативният план. Само дето няма да ни качат на ферибота — отбеляза Нокс. — Използват доковете само като място на срещата.

— Няма как да разпознаеш онзи човек от Партията без мен — каза тя, повтаряйки за пореден път аргумента, който му бе изтъквала през последния един час от разговора им.

— Само гледай… — подкачи я Нокс.

— И как ще мога да те гледам от Хонконг? — отвърна тя.