Той включи телевизора и усили звука. Вярваше, че Фей не би сложила подслушватели в стаята му, но предпочиташе да вземе предпазни мерки.

— Няма нужда да се тревожиш — прошепна й той.

Айфонът му иззвъня. Нокс се пресегна да го вземе и първоначално реши да не отговаря, но не можа да се сдържи.

— Ти за какъв се мислиш? — изненада го гласът на Грейс от другия край на линията и го накара да отмести телефона далеч от ухото си. Стана от леглото и се престори на учуден. — Знаеш ли какъв си — крадец! — продължи да крещи Грейс. — Лъжец! Измамник! А най-лошото е, че се доказа като човек, на когото не може да се вярва.

— Чуй ме за момент — помоли Нокс.

— Джипиесът е ключът към успеха ни. Ние сме партньори и въпреки това ти си позволяваш да крадеш от мен! Да крадеш! — не спираше Грейс. — Само бавиш общите ни усилия. Знаеш ли как се притесних, когато не можах да го намеря? Как смееш да се отнасяш към мен с такова неуважение?

— Ако само ме изслушаш… — опита се да се вмести между тирадата й Нокс.

Линията прекъсна.

— В какво си се забъркал? — попита Ейми.

— Работа с един недоволен клиент — отговори той.

— Виждаш ли? И ти си имаш проблеми с клиенти.

— Така е. — Нокс познаваше Ейми от достатъчно много време, за да й се довери, въпреки че за него доверието бе по-скоро само идея, отколкото реалност. Двамата с нея бяха заобиколили достатъчно международни търговски норми, за да има нужда да се надлъгват.

Нокс нежно стисна със зъби ухото й и тя се засмя.

— Оох, харесва ми… — прошепна Ейми.

Телевизорът продължи да бърбори, прикривайки звуците, които вече не намекваха за конспирации и конфликт на интереси, а бяха само израз на нежни докосвания, въздишки и забързани движения, на прошепнати молби и женски стонове, заглушени във възглавницата, и мъжко учестено дишане… Телата им се сливаха в едно под шума от уличния трафик. Споделеният им смях говореше, че те знаят, че никой от двамата не заслужава нещо толкова хубаво.

Когато тя си отиде, Нокс се обади долу и поръча еспресо. Взе си душ, облече се и провери дали ножът, който носеше, е на мястото си. Опипа с пръст острието му и го прибра обратно.

Последва обаждането, което не му се искаше да направи. Използва айфона, като реши, че Дулич може да плати и за това — знаеше, че така няма да го подслушват.

Томи отговори на третото позвъняване, а гласът му от Детройт звучеше тъй ясно, сякаш брат му се намираше в съседната стая.

— Здрасти, братле! — поздрави Нокс.

— Джони! — зарадва се Томи.

Брат му беше единственият човек, на когото бе позволено да го нарича така. Гласът му прозвуча толкова радостно, сякаш камион със сладолед току-що бе спрял пред къщата им.

С правилните лекарства, специализирано наблюдение и спазване на стриктен учебен режим Томи се справяше доста добре. Можеше успешно да поеме отговорностите на съвместната им работа. Брат му истински се наслаждаваше на видеоигри и до голяма степен се беше научил да ползва градския транспорт съвсем самостоятелно. Живееше сносен живот. За щастие, не му хрумваше да търси несъществуващи чудовища, скрити зад завесите, а Нокс се стараеше да е близо до него колкото може повече.

Пропуснатото плащане към Ейми бе сигнална лампичка. Нокс не искаше да влиза в онлайн сметките им от Китай, не би желал да дава на китайските интернет следователи да душат наоколо.

— Как е? — попита Нокс.

— Всичко е наред — каза Томи.

— Върви ли бизнесът?

— Не може да е по-добре.

— Тук има малък проблем — рече Нокс.

— Къде?

— В Шанхай. Ейми не си е получила банковото плащане.

Последва тишина.

— Перлената дама — напомни му Нокс.

— Но това беше преди месеци — обади се Томи.

— Да, именно. — Нокс се впечатли от факта, че брат му си спомняше.

— Нямаше ли да знаем, ако трансферът не е минал? — попита Томи, който все още се бореше с концепцията за прехвърляне на реални пари по интернет.

— Да, трябваше да знаем — отвърна Нокс.

— Искаш да кажеш, че аз трябваше да знам — натърти брат му.

— Не съм споменал такова нещо.

— Но това си мислиш.

— Недей да приказваш така, Томи, не си мисля това — отговори Нокс.

— Смяташ, че аз съм прецакал нещата — настоя брат му.

— Ако ти си ги прецакал, щях да ти кажа, че си виновен. Кога е имало случай да не ти говоря направо?

— Тогава за какво се обаждаш?

— Защото дължим много пари на важен доставчик и искам да изясним нещата. Това е всичко. Недей да преувеличаваш — спокойно каза Нокс.

— Ще трябва да проверя какво е записано при Ев — отговори брат му, споменавайки счетоводителката им Евелин Ритер.

— Да, точно така. Оттам трябва да започнем. Вземи данните за банковия трансфер и виж дали има някаква причина да не е минал… Ще го изпратим отново — каза Нокс. — Записваш ли си?