— Трябва да поговорим — каза му Грейс. — Да отидем в другия край на коридора.

— Не можем да оставим тези двамата сами — отбеляза той.

— Само за пет минути — настоя тя.

— Имам разменната монета — каза Нокс, потупвайки отново джоба на якето си. — Тук е записът от видеокамерата. С това трябва да успея да купя билет към къщи за Сержанта, но не ми остава много време за действие. Може ли да поговорим по-късно, когато се върна?

Грейс поклати глава, но не се опита да го спре.

— Обещавам ти, че ще поговорим — успокои я той, излезе от стаята и се запъти към другата в противоположния край на коридора.

Нокс набра номера на айфона на Дулич. Козловски вдигна след четвъртото позвъняване.

— Давай! — подкани го той.

— Аз съм — каза Нокс и побърза да напомни: — Тези телефони са безопасни.

— Доста си зает напоследък. Да знаеш, че си се изкачил до върха на списъка с най-търсените лица от шанхайската градска полиция.

— Ще ти дам мястото и хората, които са отговорни за това! — предложи Нокс.

— А аз се обадих тук-там, обаче без заложниците и без парите за откупа нещата ще изглеждат като поредното нарушение от твоя страна. Накрая има риск ти да си го отнесеш.

— В момента не мога да се тревожа за това — отвърна Нокс.

— Просто го имай предвид. На твое място щях да се покрия възможно по-дълбоко.

— Искам да измъкна човека, от когото си взел този телефон. Тази вечер. Да е с мен тук… — кратко обясни Нокс.

— Първо, въобще не искам да знам къде си — започна Козловски. — Второ, няма как да стане. Заловили са единия от шофьорите. Знаят, че е било част от заговор, и са поставили ченге пред стаята на приятеля ти в болницата. Той няма да ходи никъде.

— Трябва да го промениш — каза Нокс.

— Спомняш ли си онзи наш разговор? Когато те предупредих докъде най-много мога да се намеся в това? — попита Козловски.

— Имам видеозаписа, който е заснел твоят оператор, преди да изчезне — изстреля Нокс.

Последва дълго мълчание.

— Я повтори? — отвърна Козловски.

— Чу ме добре. Вижда се, че Едуард Лу е станал свидетел на тежко престъпление — на убийство, както твърди самият Лу. На записа се забелязва, че едно лице — монголецът, изтръгва камерата. След онази нощ твоят оператор е изчезнал завинаги. Прав ли съм?

Отново настъпи тишина.

— Не ти ли се иска да приключиш случая с това изчезване? — попита Нокс. — На видеото се вижда съвсем ясно как монголецът си има вземане-даване с някакъв охранен тип. Определено е някакъв богаташ и е китаец. Цялата тази каша има нещо общо с това, че Маргарт и „Бертолд Груп“ са плащали огромни суми на някого, за да се сдобият с едно число. Монголецът е бил посредник, а изглежда, дебелакът е бил източникът на информация.

— Какво число? — поинтересува се Козловски.

— Голямо число. Много голямо — отвърна загадъчно Нокс.

— Не разбирам…

— Нито пък аз — призна си Нокс. — Предполагам обаче, че работата на монголеца е била да узнае и да съобщи числото на хората, които са си платили за него — на „Бертолд Груп“. Той е разбрал колко важен е бил Лу. Никой не знае какво е станало, след като информацията е стигнала до купувача. Тогава се е случило и отвличането и може би никога няма да разберем — обясни Нокс, пропускайки подробностите за участието на Лу в собственото му отвличане. — Ще ти дам диска в замяна на приятеля ми. Трябва да го измъкна тази вечер.

— Тези доказателства няма да убедят никого в нищо. Щеше ми се да мога да ти помогна, наистина. Но познавам тези хора. Това няма да стане.

Нокс бе дотолкова сигурен, че ще успее да откупи свободата на Дулич, че думите на Козловски буквално го оставиха без дъх.

— Имам видеозаписа — повтори той.

— А аз, от своя страна, мога да се възползвам от него. Да, прав си, искам да приключа въпроса с това изчезване, но както и двамата знаем, на мен ми е забранено да разследвам. Официално дори не мога да задавам въпроси. Затова ще трябва да изиграя добре картите с това видео. Тогава може и да се предизвика диалог, но не гарантирам, че този диалог ще доведе до освобождаването на приятеля ти. Той стана жертва на нагласено престъпление, а властите ще искат да го разпитат и да получат отговори.

— Трябва да го измъкнеш оттук — каза Нокс, знаейки, че Дулич нямаше да съдейства на полицията и това щеше да го доведе до затвора.

— Знам какво си мислиш: смяташ, че ще успееш да го измъкнеш от болницата — каза Козловски. — Но знаеш ли какво? Няма да можеш. Той е добре охраняван и е в доста лоша форма. В момента може да напусне болницата само на носилка, а носилката, доколкото знам, се носи от двама.

— Аз и ти — каза Нокс.

— Аха…

Нокс трескаво обмисляше някакво друго разрешение на проблема, но всеки път щом му хрумнеше нещо, планът му удряше на камък.