— Не съм глупав, естествено, че си записвам — отговори брат му.

— Провери и останалите плащания. Ев може да ти помогне. Не проумявам как е възможно да е пропуснала това, но все пак и по-странни неща са се случвали. Обзалагам се, че проблемът е от тази страна, нали ги знаеш какви са китайските банки.

Томи беше по ученически влюбен в симпатичната им счетоводителка и на Нокс не му харесваше особено как се развиваха взаимоотношенията им. Не можеше да реши дали просто ревнува заради това, че Ев бе привлякла вниманието на Томи, или по-скоро се чудеше защо привлекателна и умна жена като нея би обърнала внимание на момче с ограничени социални умения като него. Беше факт обаче, че Ев беше доста време с брат му и двамата си прекарваха наистина добре, което за Нокс бе благословия, която не би разрушил с лека ръка.

— Как вървят нещата иначе? — поинтересува се Нокс.

— „Тигрите“ са много зле.

— Е, това вече е новина — засмя се брат му.

— А ти как си? — попита Томи.

— Оглеждам се за внос на стари мотоциклети — отвърна Нокс, който бе живял с лъжата достатъчно дълго, така че да я възприеме почти за истина.

— Сериозно ли?

— Тук имат някои истински съкровища. От години копират беемве и руските дизайни и са ги направили по-хубави от оригиналните. Можем да ги вземем много евтино, да ги приведем към стандартите и след това да ги продадем по за пет-десет хиляди всеки.

— Мислех, че не ми е позволено да се качвам на мотоциклет — отговори Томи, а гласът му прозвуча по детски разочаровано.

— Някои от тях са мотоциклети с кош. Може и да направим изключение — обеща Нокс.

— Изключение ли? — намръщи се Томи, ясен сигнал, че се уморява.

Телефонните разговори го изморяваха повече, отколкото личното общуване. Лекарите му не можеха да обяснят и половината от това, което ставаше в съзнанието му… Или това, което не ставаше.

— Ще затворя — каза Нокс.

— Обажданията са скъпи — съгласи се брат му.

— Пиши ми имейл за това, което разбереш от Ев.

— Ще ти пиша — обеща Томи.

— Ти си добро момче, Томи.

— Липсваш ми, Джони.

Брат му затвори. Нокс задържа телефона до ухото си малко по-дълго от необходимото, а сърцето му биеше до пръсване. Излезе от стаята, спомняйки си предупреждението на Фей за новия нощен пазач, и се показа навън, затваряйки внимателно задната врата след себе си.

— Забавлява ли се? — посрещна го гласът на Грейс някъде зад гърба му.

— Нали това е идеята — отвърна той, без да се изненада от присъствието й.

Обърна се и пристъпи извън сянката на сградата. Не се шокира толкова от присъствието й тук, отколкото от факта, че не я беше забелязал по-рано.

— Хубава е по някакъв доста перверзен начин — рече Грейс.

— Не знаех, че ти пука — отбеляза Нокс.

— Да не би да излизаш по маршрута? — попита тя, виждайки, че беше взел каската за мотора.

— Да.

— Без мен ли?

— Такъв беше планът — призна си Нокс.

Грейс скръсти ръце в защитна поза и не пожела да го погледне.

— Не се бяхме разбрали така — ядоса се тя. — Защо го направи?

— Такъв съм си. Така си върша работата. Нарича се „напредване в случая“ — отбеляза Нокс.

— Недей да се отнасяш пренебрежително с мен, Джон Нокс.

— Наистина смятах просто да обходя маршрутите, за да се уверя, че са безопасни. Да видя какви са възможните точки за изход. Не ми се искаше да те натреса в евентуална засада… Приятелят ми… Такава беше неговата работа. Това правеше и той за мен. Смятам да сторя същото.

— За мен ли? — саркастично отбеляза тя.

— Точно така…

Нокс й разказа за хард диска на Данър. Призна й, че се нуждае тя да погледне съдържанието му. Каза й още, че търпението му вече се е изчерпало.

— Съгласна съм — кимна тя.

— Щях да дойда на уреченото място точно в шест — увери я той. — Независимо дали вярваш, или не, щях да бъда там. А колкото до тази жена… — добави Нокс след кратко колебание.

— Не! — прекъсна го Грейс. — Ще го направим тази нощ. Сега, когато тези престъпници са все още по домовете си…

— Първо ще обходим целия маршрут. Няма да се доближаваме до никого от тях преди зазоряване. Някои от тези хора, всъщност всичките, познават тези квартали отлично и могат да се движат в тъмнината доста по-добре от нас. Трябва ни търпение и добра стратегия или изобщо не бива да се залавяме с това — настоя Нокс и пое към скутера.

Грейс не помръдна. Стоеше там, напълно неподвижна и невидима в мрака.

— Моля те — каза Нокс.

В този момент два мотоциклета навлязоха в задната уличка и се отправиха към тях с бесен рев на форсирани двигатели. За секунди Нокс зърна съжалението в очите й — неволно беше позволила да я проследят.