С надеждата, че една гореща вана може да поуталожи болката, тя отиде в банята, приведе се и пусна крановете. Зави й се свят, залюля се и успя да се вкопчи в страничната стена на ваната, за да не падне. След няколко секунди това усещане отмина и тя бавно се обърна, все още със страх, че може да припадне. Огледалото в банята отразяваше смъртната бледност на кожата й, капчиците пот, които бяха избили по челото й. Всичко е от това проклето кръвотечение, помисли си тя. Ако не отивах утре в болница, вероятно много скоро щяха да ме откарат там.

Ваната наистина поотпусна скованото й тяло. Бежовият фон дьо тен намали бледността. Новият тоалет — риза с набор, подходящо сако от туид в цвят меланж и пуловер, довърши опита й за камуфлаж. Поне сега не изглеждам така, сякаш всеки момент ще се строполя по очи, помисли си тя, дори и да е истина. С портокаловия сок глътна още едно от хапчетата на доктор Хайли и отново си помисли за смъртта на Една — факт, който продължаваше да й се струва невероятен. След като напуснаха апартамента на Една, двамата с Ричард отидоха да пият кафе. Ричард си поръча хамбургер, като й обясни, че е възнамерявал да вечеря в Ню Йорк. С дама, тя беше сигурна в това. И защо не? Ричард беше привлекателен мъж. Без съмнение не прекарваше вечерите си затворен в апартамента си или у семейството на Моли и Бил. Ричард бе изненадан и доволен, когато тя му разказа как е отишла отново в ресторант „Палисейдс“. После изведнъж се замисли за нещо и стана разсеян. На няколко пъти придоби такъв вид, сякаш всеки момент щеше да я попита нещо, но после очевидно се отказа. Въпреки че тя протестираше, той настоя да я последва у тях, да влезе в къщата заедно с нея и да провери дали вратите и прозорците са заключени.

— Не знам защо, но се притеснявам, когато си сама тук — каза той.

Тя сви рамене:

— Една беше в апартамент с тънки стени. Никой не е разбрал, че е била зле и че се е нуждаела от помощ.

— Не е така. Тя е починала почти моментално. Кейти, а този доктор Хайли, ти познаваш ли го?

— Днес следобед го разпитвах за Ванджи — отвърна тя уклончиво.

Намръщеното лице на Ричард се разведри.

— Разбира се. Добре. До утре. Предполагам, че Скот ще направи съвещание заради Една Бърнс.

— Убедена съм.

Ричард я погледна с тревожно изражение.

— Заключи вратата — каза той.

Нямаше леки прощални целувки по бузата.

Кейти прибра чашата от портокаловия сок в миялната машина. Бързо грабна някаква връхна дреха, чантата си и излезе при колата си.

Тази сутрин Чарли и Фил бяха започнали обиска в апартамента на семейство Луис. Скот съзнателно плетеше паяжина около Крис Луис — от косвени доказателства, наистина, но здрава. Само ако можеше да докаже, че има друга линия, която трябва да се проучи, преди Крис да бъде подведен под отговорност. Бедата при ареста по обвинение в убийство е, че дори и да се докаже, че си невинен, името ти си остава опетнено. След това години наред хората ще казват: „О, това е капитан Луис. Беше замесен в смъртта на жена си. Някакъв хитър адвокат го отърва, но той си е виновен като грешен дявол.“

Пристигна в канцеларията на прокуратурата точно преди седем и половина и изобщо не се изненада, когато завари там Морийн Кроули. Морийн беше най-съвестната им секретарка. Освен това беше природно интелигентна и можеше да изпълнява поставените й задачи, без непрекъснато да пита за указания. Кейти спря при бюрото й.

— Морийн, имам една работа. Можеш ли да влезеш при мен, когато разполагаш с малко време?

Момичето скочи. Имаше елегантна фигура с тънка талия. Зеленият пуловер подчертаваше живите й зелени очи.

— Да дойда ли веднага, Кейти? Искаш ли кафе?

— Чудесно — отвърна Кейти и добави: — Само че без шунка и ръжено хлебче… поне засега.

Морийн се смути.

— Съжалявам, че казах това вчера. Ти най-малко се движиш по шаблон.

— Не съм убедена. — Кейти влезе в кабинета си, окачи палтото си и седна, стиснала в ръка бележника, който бе използвала в болницата „Уестлейк“.

Морийн донесе кафето, придърпа един стол и зачака мълчаливо със стенографската си тетрадка в скута.

— Ето какъв е проблемът — започна бавно Кейти. — Версията, че смъртта на Ванджи Луис е плод на самоубийство, ни се струва неудовлетворителна. Вчера говорих с нейните лекари в болницата „Уестлейк“ — доктор Хайли и доктор Фукито.

Тя чу звук от рязко поемане на дъх и бързо вдигна поглед. Лицето на момичето беше пребледняло като платно. Докато Кейти я гледаше, по скулите й избиха две червени петна.

— Морийн, нещо не е наред ли?

— Не, не. Съжалявам.

— Казах ли нещо, което да те е стреснало?

— Не. Наистина.

— Добре. — Без да бъде убедена в това, Кейти отново сведе поглед към бележника си. — Доколкото знаем, доктор Фукито, психиатърът на болница „Уестлейк“ последен е видял Ванджи Луис жива. Искам да науча колкото се може повече факти за него. Направи проверка в Медицинското дружество на окръга и в АМА. Доколкото разбрах, работи на доброволни начала в болницата „Вали Пайнс“. Може би оттам ще научиш нещо. Подчертай поверителността, но установи откъде е дошъл, къде е учил, други болници, с които е бил свързан, минало… въобще всичко, до което можеш да се добереш.