Той изплакна чашата, напълни я с вода и я отнесе на Гъртруд. Санитарите бяха излезли с тялото. Кейти де Мейо също не беше в стаята.

— Госпожа Де Мейо тръгна ли си? — попита той детектива.

— Не. Разговаря с жената на домакина. След това ще се върне.

Той самият не искаше да си тръгва, преди да се е уверил, че Кейти не е споменала за обувката пред Гъртруд. Но когато след няколко минути Кейти се върна, тя повече не отвори дума за нея.

Съвсем преднамерено я придружи до колата й, но тогава към тях се присъедини и съдебният лекар.

— Хайде да пием кафе, Кейти — каза той. — Нали знаеш къде се намира ресторант „Златната долина“?

Съдебният лекар я изчака да си влезе в колата, запали още преди да е казал: „Лека нощ, доктор Хайли“, и рязко потегли.

Докато караше към дома си, Едгар Хайли реши, че между Кейти де Мейо и Ричард Каръл има нещо. Когато Кейти получи фаталния кръвоизлив, Ричард Каръл ще бъде професионално и лично заинтересуван да открие причината за смъртта й. Трябваше да бъде много, много предпазлив.

В поведението на Каръл към него се чувстваше някаква враждебност, която обаче беше абсолютно неоснователна. Самият той трябваше ли да огледа тялото на Една? Но какъв щеше да бъде смисълът? Не трябваше да я блъска толкова силно. Щеше ли да бъде по-добре, ако я беше ограбил? Нали такова беше първоначалното му намерение. Ако го беше изпълнил, още снощи щеше да открие обувката.

Но Една беше говорила, Една беше разказала на Гъртруд за посещенията му в апартамента й. Може нарочно да е представила нещата като по-сериозни, по-значими. Гъртруд каза на Кейти, че той знае къде съхранява кутията с жалките бижута. Ако стигнеха до заключението, че Една е била убита, дали щяха да свържат смъртта й с работата й в болницата? Какво друго е споделяла Една с разни хора?

Тази мисъл не му даваше мира през целия път до вкъщи.

Ключът беше Кейти. Кейти де Мейо. След като окончателно я отстранеше от пътя си, нямаше да има никакво доказателство, което би могло да го свърже със смъртта на Ванджи или тази на Една. Документацията в кабинета му беше в безупречен ред. Настоящите пациенти можеха да издържат най-придирчивия и взискателен преглед.

Той зави по алеята, вкара колата в гаража и влезе в къщата. Агнешките котлети бяха в чинията, студени и покрити с мазнина. Аспержите се бяха спаружили, салатата беше повехнала и топла. Ще претопли храната в микровълновата печка и ще си приготви свежа салата. След броени минути масата ще изглежда по същия начин, както преди да му се обадят по телефона.

Когато за втори път беше готов с вечерята, той усети, че започва да се успокоява. Беше толкова близо до абсолютната безопасност. Много скоро щеше да стане възможно да направи своя гений достояние на целия свят. Вече бе постигнал нужния успех. Можеше да го докаже по безапелационен начин. Един ден щеше да го обяви официално. Засега не, но някой ден… И няма да бъде като онзи фукльо, който оповести свои резултати от успешно клониране, но отказа да даде и най-малко доказателство за това. Той имаше грижливо воден архив, научна документация, снимки, рентген, поетапно най-подробно описание на всички възникнали проблеми и на начина, по който бе успял да ги разреши. Всичко това се намираше в папките в неговия таен сейф.

Когато му дойдеше времето, щеше да изгори папките за провалите и да изиска признанието, което му се полагаше. Дотогава със сигурност щеше да има още победи.

Нищо не трябваше да се изпречва на пътя му. За малко Ванджи да провали всичко. Ами ако не я беше срещнал, когато излизаше от кабинета на Фукито? Ако не му беше споделила решението си да се консултира с доктор Емет Сейлъм?

Щастлива случайност. Късмет. Наречи го както искаш.

Само че случайност беше и онова, което прати Кейти де Мейо на прозореца точно когато той излизаше с тялото на Ванджи. И жестока ирония на съдбата, че изобщо се беше обърнала към него.

Той отново се настани на масата. С истинско удовлетворение констатира, че вечерята изглежда така апетитна, както я беше приготвил в началото. Кресонът беше хрупкав и свеж, котлетите — горещи, аспержите — димящи под тънката заливка от холандски сос. Наля си вино във фина чаша и я вдигна, като се наслаждаваше на нежния допир на кристала. Вдъхна и усети очаквания великолепен аромат, така типичен за бургундските вина. Ядеше бавно. Както винаги, храната възстанови доброто му самочувствие. Ще направи каквото е необходимо и тогава ще бъде в безопасност.

Утре е четвъртък. Ще излезе статията в „Нюзмейкър“, която ще повдигне социалния и професионалния му престиж.

Фактът, че е вдовец, му придаваше особена привлекателност. Знаеше какво говорят пациентките му. „Доктор Хайли е блестящ. Толкова е известен. Има красива къща на «Паркууд».“

След смъртта на Уинифред той беше оставил връзките му с нейните приятели постепенно да замрат. Там имаше прекалено много враждебност. Този неин братовчед продължаваше с инсинуациите си. Той го знаеше. Затова през тези три години не си позволи връзка с друга жена. Пък и не възприемаше самотата като жертва. Работата го поглъщаше изцяло и му носеше пълно удовлетворение. Времето, което й посвещаваше, се възнаграждаваше. И най-отявлените му критици признаха, че е добър лекар, че болницата му е възхитително оборудвана и че проектът „Майчинство“ се изпълнява вече и от други лекари.