— Не искаш ли да говоря с някого от болницата „Уестлейк“?

— За бога, не! Не желая никой там да подозира, че проверяваме доктор Фукито.

По някаква причина момичето сякаш си отдъхна.

— Веднага се заемам с това, Кейти.

— Наистина не е честно да те караме да идваш рано, да си вършиш работата и после да те товарим с други задачи. Добрата стара областна прокуратура не се е преработила. И двете го знаем.

Морийн сви рамене.

— Това няма значение. Колкото повече работя в тази канцелария, толкова повече ми харесва. Кой знае? Може един ден и аз да взема диплома по право, но това означава четири години колеж и още три години юридическо образование.

— Ще станеш добър адвокат — каза Кейти и наистина го мислеше. — Учудена съм, че не си била в колеж.

— Бях достатъчно луда да се сгодя същото лято, в което завърших гимназия. Родителите ми ме убедиха, преди да се омъжа, да изкарам един курс за секретарки, тъй че поне да имам някаква професия. Колко прави се оказаха! Годежът не си заслужаваше чакането.

— Защо не отиде в колеж миналия септември, вместо да започваш работа? — попита Кейти.

Лицето на момичето помръкна. Кейти си помисли, че изглежда много нещастна, и реши, че сигурно доста тежко е изживяла скъсването с годеника си.

Без да поглежда Кейти, Морийн каза:

— Бях много нервна и не ми се искаше отново да ставам ученичка. Това беше добро решение на нещата.

Тя излезе от стаята. Телефонът иззвъня. Беше Ричард. Гласът му звучеше някак предпазливо.

— Кейти, току-що разговарях с Дейв Брод, оглавяващ лабораторията за изследвания на предродилния стадий в „Маунт Синай“. Имах известни подозрения и му пратих за анализ зародиша, който износваше Ванджи Луис. Кейти, съмненията ми се оказаха основателни. Ванджи не е била бременна с детето на Крис Луис. Плодът, който отстраних от утробата й, притежава ясно изразени азиатски черти!

Едгар Хайли впери поглед в Кейти, когато тя застана пред него и вдигна ръка, стиснала онази обувка. Подиграваше ли му се?

Не. Тя вярваше в онова, което казваше, че вероятно обувката е имала някаква сантиментална стойност за Една. Той трябваше да вземе тази мокасина. Само Кейти да не я спомене пред съдебния лекар или детективите. Ами ако реши да им я покаже? Гъртруд Фицджералд може да я познае. Много пъти, когато Ванджи идваше на консултации, тя беше дежурна на рецепцията. Беше чула Една да занася Ванджи с тия нейни „сребърни пантофки“.

Кейти прибра обувката, затвори чекмеджето и излезе от спалнята, стиснала под мишница кутията за бижута. Той я последва, изгарящ от нетърпение да чуе какво ще каже. Но тя просто подаде кутията на детектива.

— Пръстенът и брошката са вътре, Чарли — обясни тя. — Смятам, че това отхвърля всякаква възможност за кражба с взлом. Не съм преглеждала бюрото или дрешника.

— Няма значение. Ако Ричард подозира насилствена смърт, утре сутринта ще претърсим жилището най-основно.

Някой рязко похлопа на вратата и Кейти отвори, за да пусне двама мъже с носилка.

Едгар Хайли се върна при Гъртруд. Тя беше изпила чашата вода, донесена от Кейти.

— Ще ви донеса още една, госпожо Фицджералд — каза тихо той.

Хвърли поглед през рамо. Всички останали бяха с гръб към него и гледаха как санитарите се готвят да отнесат тялото. Това беше неговият шанс. Трябваше да рискува и да вземе обувката. След като Кейти не я спомена веднага, малко вероятно беше точно сега да заговори за нея.

Бързо се върна в банята, пусна крана и се промъкна през коридорчето в спалнята. Като използваше кърпичката си, за да не оставя отпечатъци, той отвори нощното шкафче. Точно се пресягаше за обувката, когато чу стъпки, които приближаваха. Бързо бутна вратата, тикна кърпичката в джоба си и вече се намираше на прага на спалнята, когато стъпките спряха.

Направи усилие да придобие спокойно изражение и се обърна. Ричард Каръл, съдебният лекар, стоеше в малкото коридорче между банята и спалнята. Изглеждаше озадачен.

— Докторе — каза той, — бих искал да ви задам няколко въпроса за Една Бърнс — гласът му беше студен.

— Разбира се — и после с преднамерено небрежен тон добави: — Точно стоях тук и си мислех за госпожица Бърнс. Колко жалко, че животът й бе пропилян по този начин.

— Пропилян? — интонацията на Ричард беше явно въпросителна.

— Да. Всъщност тя имаше добри математически заложби. В този компютърен век Една можеше да използва по някакъв начин таланта си, за да постигне нещо за себе си. Вместо това тя се превърна в една дебела клюкарстваща алкохоличка. Ако ви е прозвучало рязко, казвам го с искрено съжаление. Бях привързан към Една и, честно казано, тя ще ми липсва. Извинете ме. Пуснал съм чешмата в банята. Исках да отнеса на госпожа Фицджералд чаша студена вода. Горката жена, ужасно е разстроена.

Доктор Каръл се отдръпна встрани, за да го пусне да мине. Дали суровите думи, които каза за Една, бяха отвлекли мисълта на съдебния лекар от това какво търсеше в стаята на мъртвата?