— Езичница такава.

Вдигнах ръка към устните си. Чък се ококори. Облизах всичко, което бе по ръката ми. Той се засмя весело, когато му намигнах съблазнително. После се протегнах и закопчах джинсите му.

Чък обви ръце около мен. И двамата забравихме, че моите дрехи бяха чисти, за разлика от неговите. Студената кал, която намокри потничето ми, ме накара да изпищя и да се отдръпна.

Чък се засмя и протегна ръка, за да завърти ключа. Двигателят изръмжа при първия опит.

— Поправи го — извика той с престорена изненада. — Страхотна майсторка си.

Сгуших се в него. Отново бях покрита с кал, така че защо не? Целунах единственото

чисто място на врата му, а той въздъхна доволно.

— Бебчо — каза, — мислите ти са мръсни като бъгито.

17 КРАТКИ ФИЛМА ЗА ХАДЕС И ПЕРСЕФОНА

ЕЛСПЕТ ПОТЪР

Той обсипваше спалнята им с нарциси всеки път, когато Персефона се завръщаше, защото знаеше, че тя ги намира красиви. Цветята не живееха дълго в подземния свят, но ароматът им оставаше. За Хадес цветята не ухаеха по-сладко от кожата и.

Брат му Посейдон избухна в смях, когато Хадес му сподели това. Проснат на трона си от корал, лениво опипващ гърдите на морската нимфа, сгушена в скута му, Посейдон мушна Хадес с тризъбеца си. Понякога Хадес си мислеше, че тризъбецът бе нещо като помощен фалос за брат му.

— Диване! Омая момичето с нарциси! Те не обичат да си спомнят първия път, дори Зевс знае това.

Хадес знаеше, но какво друго можеше да направи? В неговия свят нямаше цветя, така че той просто нямаше представа дали тя харесва и други освен нарцисите. Трябваше му нещо, с което да й покаже, че завръщането й бе специално за него, а тя се отнасяше презрително със златото и бижутата му, независимо колко изкусно бяха изработени.

Посейдон реши проблема по своя си начин — предложи му нимфа, която да облекчи напрежението му. Безполезен развратник. Въпреки широката й усмивка, разкриваща малки перлени зъби, и ръката й, която се спусна решително надолу по корема му, Хадес знаеше, че нежното създание в прозрачна одежда се страхуваше от него. Не можеше да понася треперенето на жените, когато седнеше близо до тях, нито гримасите им от студените му ръце, които им напомняха за мразовития гроб. Той желаеше Персефона и никоя друга. Ако въобще можеше да я дочака, разбира се.

Чакането бе най-трудната част.

Искаше тя да го дари с усмивката си, но не онази тъжната и ужасяваща, която хвърляше на простосмъртните, а лъчезарната усмивка на млада девойка, каквато бе някога.

Точно това бе целта на нарцисите.

Можеше и да не заслужава усмивките й, но копнееше за тях.

Сестра му Деметра винаги го караше да си пожелае да е някъде другаде. Всеки път, когато видеше матронската й фигура, си спомняше как навремето го бе отхвърлила и се бе мушнала в леглото на Зевс, а после и в това на Посейдон. Трябваше да признае, че не го бе направила, за да го измъчва, но с това се зае Зевс. Надълго и широко. Той винаги описваше завоеванията си, галейки пищната си брада, сякаш бе плодовитата плът на Деметра. А от съюза им се роди Персефона.

От Посейдон последва обичайното самохвалство за мъжките му способности. Не самс Деметра, но жена след жена, понякога няколко едновременно, се поддаваха на безгрижния смях на Посейдон и похотливите му ръце.

Хадес беше по-блед и по-слаб от братята си, а косата и очите му — по-тъмни, сякаш отразяваха тъмнината на долния свят. Носът му бе дълъг, устните деликатно очертани, очите — с натежали клепачи на сънлив или изпълнен с презрение човек. Не се смяташе за грозен. За разлика от братята му ръцете му не бяха мазолести, а нежни и гладки, хитонът му винаги бе изряден, сандалите му — никога износени или протъркани. Беше гладко обръснат, тъй като чувстваше, че брадата му придава вид на развратник. Подстригваше гъстата си коса късо. Да, тялото му бе прекалено напрегнато, за да е красиво, знаеше го, но пък и не беше отблъскващ.

Можеше да разпознае себе си в статуите, които простосмъртните изработваха в негова чест, макар да бяха доста малко, а и бе боготворен, независимо че преклонението се изразяваше в молене за милост и удряне на главите им в земята. И беше богат. Всички скъпоценни камъни и метали под земята му принадлежаха. Не разбираше защо жените не само му отказваха, но и го избягваха.

Разбира се, ако Деметра нето бе отритнала, Персефона можеше да е негова дъщеря, а не на Зевс, следователно не можеше да му стане съпруга. Е, май така бе по-добре. Само не знаеше дали и Персефона бе на същото мнение.

Тя трябваше да обвинява Зевс за положението си, а не Хадес. Зевс бе нейн баща и той я бе дал за съпруга. Хадес само взе онова, от което се нуждаеше.

Започна се с нар. Персефона не желаеше да общува с него доброволно, затова законовите действия бяха единственият източник за помощ Тя беше яла, следователно бе възнамерявала да остане. Хадес представи фактите на Зевс, който се съгласи с него, вероятно защото му бе писнало да слуша вечното мрънкане на Деметра за дъщеря им. Не беше така романтично, както Хадес се бе надявал, но поне имаше откъде да започне.