Нямаше да е прилично да изпрати Персефона сама, но ако той отидеше, щеше да изглежда прекалено вманиачен по нея. Хеката беше добър компромис. Привилегиите й в подземния свят датираха от далечното минало, преди да започне неговото царуване. Хадес знаеше, че и тя имаше нещо общо с раждането на простосмъртно дете, но не му пукаше за това. Персефона не можеше да роди след връзката си с Царя на мъртвите.

След като даровете му се оказаха безполезни, Хадес реши да спечели Персефона с поезия. Резултатът бе толкова печален, че той се отказа от повторен опит.

За известно време между Хадес и жена му имаше известно приятелство. Персефона знаеше, че Тезей и Пиритой се канеха да я отвлекат. Хадес й го съобщи и сподели с нея плана си да я запази в безопасност. Тя се засмя доволно, когато чу простия, но хитър план, и дори се захвана да наблюдава напредъка на героите в техния свят всеки следобед, сгушена до мъжа си на канапето от кедрово дърво, постлано с меки вълнени килими. За нейно удоволствие Хадес превърна една от стените в огромен прозорец, през който следеше натрапниците като самия Танатос, суров и неумолим. Двамата заедно гледаха как застаряващите герои разсеяха Цербер с медени питки. Персефона гукаше над чудовищното създание, сякаш бе пухкаво кученце. Хадес се засмя, когато тя си измисли собствени разговори с двамата герои.

— Тезей! О, пропаднах в тази дупка! Ако ме измъкнеш, ще ти смуча члена!

— Не! Мощната ми мъжественост гама да бъде близана от теб, а само от Хадес!

— Тогава и аз ще взема Хадес за моя булка, защото моето желание е да те следвам!

Понякога Хадес си мечтаеше, че още някой заблуден глупак ще се опита да отвлече

жена му, за да могат отново, да преживеят подобни щастливи времена, две същества с една и съща цел.

Персефона никога не го търсеше, за да се любят, но мрънкаше, когато я оставеше на спокойствие.

Ръцете й по тялото му никога не бяха нежни, но той приемаше грубостта й и дори й се радваше — все пак бе по-добра отколкото никакво докосване.

Персефона парадираше с удоволствието, което бе намерила при Адонис, или поне така изглеждаше. Хадес стискаше зъби и търпеше. Отказваше да погледне. Не можеше да понася смеха им, долитащ от стаята й за шиене, докато Персефона галеше Адонис и му шепнеше. Хадес си представяше какви ли не ужасни неща, вероятно по-лоши от действителността, защото Афродита, покровителката на Адонис, не би позволила на Персефона подобни волности с любимия й.

Цялото му време в подземния свят бе заето. Персефона развеждаше Адонис из двореца като домашно козленце. Държеше го за ръката или китката, а веднъж — за косата.

Но никога не докосваше Хадес, ако можеше да го избегне.

Тя целуваше Адонис за поздрав и раздяла, при това не само лек допир по устните му, а страстна дълга целувка, която приключваше като прокарваше устни по бузата и ухото му Персефона държеше Хадес да види всичко това и той наблюдаваше, без да мигне. Но вътрешно се гърчеше. Той трябваше да е на мястото на Адонис: обект на възхищението й и източник на удоволствието й. Но пък не бе красив като Адонис, от усмивките му изстиваха и най-смелите простосмъртни души, а докосването му по някакъв начин отблъскваше невинността.

Адонис нямаше избор при посещенията си. И поради тази причина Хадес не можеше да го унищожи, макар ужасно да му се искаше. Не беше като Зевс, който упражняваше силата си за дребнави отмъщения и лесни съблазнявания. Вместо това Хадес си доставяше удоволствие, като обикаляше царството с каляската си. Броеше богатствата си, възхищаваше се на любимото си украшение — лапитския принц Пиритой, седнал на стола на забравата с широко отворени празни очи. После си представяше Адонис на този стол или на празния, който бе пленил Тезей: справедливо наказание за мъжете, опитали се да му отнемат съпругата и любовницата.

Неизбежно той се завръщаше в семейната спалня след скромната си вечеря от маслини, хляб и агнешко, където се преструваше, че не очаква Персефона с нетърпение.

Персефона се завърна в леглото на Хадес, когато Адонис най-после я напусна. След принудителното целомъдрие, въздържанието бе невъзможно за Царя на мъртвите. Можеше лесно да се нахвърли върху жена си и да си осигури удоволствието, без да мисли за нейното, но гордостта му не позволяваше подобно нещо. Не би я оставил незадоволена и усъмнена във възможностите му.

Тялото на Персефона участваше страстно в любенето им, но думите й убиваха.

— Адонис — прошепна тя задъхано, — ме кара да забравя думите си. С едно докосване той…

Но си моя, а не негова, помисли си Хадес. После, докато лежаха изтощени, той каза:

— Адонис не те обича.

— Знам — отвърна тя спокойно, сякаш говореше за нещо абсолютно незначително. —

Не може да ме обича — добави тя, после замълча за момент. — А аз не мога да обичам теб.

— Няма значение. Аз съм твой съпруг. А той е само любовник.