Оргазмът й започваше, но този път тя не потъваше в студеното блаженство. Намираше се някъде много по-близо до себе си. Коремът на Франки и усуканите чаршафи бяха покрити с отрязаните й кичури. Тя пусна ножицата на леглото, докато яздеше бедрото му към оргазма, който не искаше да сподели. Франки дори нямаше да може да види екстаза й. Само я чу как свърши шумно.

Когато се надигна от него, той започна да й се моли. Докато Сал се обличаше, той се тръшкаше и дърпаше лентите найлон, които го държаха здраво към леглото. Косата й го покриваше като черна вълна цунами, гъделичкаше го и го измъчваше, но не даваше облекчение на недокоснатия му корав член.

Сал го остави в леглото, обсипано с кичурите й и дългия издайнически червен косъм.

Франки може да си се кефи на косите, помисли си тя, докато вървеше към къщи с високо вдигната глава, а пролетният ветрец галеше голия й врат. Краката й бяха боси, не носеше бельо, а косата й вече я нямаше. Той можеше да задържи всичко. За първи път от месеци Сал се почувства свободна.

СУШЕНЕ

САМДЖЕЙН

— Шибан боклук! — извика Кей и скочи от пералнята.

Уредът беше почти мъртъв, а частите му — придържани от промишлена лепенка. Несъмнено тя се нуждаеше от нова пералня, по проклетото нещо й създаваше проблеми в най-важните моменти и понякога Кей си мислеше, че просто се възползваше от силата си върху нея. Тя изръмжа вбесено и срита пералнята с всичка сила. В същия миг уредът заработи отново, като вибрираше лудо, по-шумно от излитащ самолет. Кей светкавично седна отгоре. След десет секунди тя свърши диво, стенейки от удоволствие. Усилието очевидно бе изчерпало и последните остатъци от енергия на уреда, защото, едновременно с оргазма на Кей, пералнята експлодира.

— Мамка му!

Кей, която бе хвърлена на пода, се вторачи в локвата от сапунена вода, обсипана с изгорени жици и вонящи дрехи. Въздъхна ядосано, когато си помисли за предстоящите разходи. Колко ли струваха пералните напоследък? Сигурно идваха с всички възможни допълнения — вграден факс, телефон и интернет връзка. Май щеше да е по-добре да си купи просто един мощен вибратор. Винаги можеше да изпере дрехите си в мивката. Но пък пералнята беше важно нещо. Без нея не би достигала такова върховно удоволствие. Трябваше да я подмени.

— Майната й — промърмори, като се надигна и излезе от кухнята, за да обмисли положението.

Кей живееше прост живот. Апартаментът й бе семпъл и почти отчайващо спартански. Имаше три помещения: кухня, спалня/хол и баня. Холът, където се намираше в момента, съдържаше само вехт матрак, одеяла, проснати на голия дървен под, и малък телевизор в ъгъла. Кей не се интересуваше от изкуство или украшения. Смяташе ги за безсмислен излишък. Наслаждаваше се на собствената си компания, макар че пералнята й се бе превърнала в необичаен приятел. Тази мисъл предизвика кратък прилив на тъга, но жалейният й период приключи бързо. Беше време за нещо ново. Но как? Трябваше да намери поне двеста лири за приличен модел пералня с достатъчно висока скорост на цикъла за сушене. Но пък не разполагаше с такива пари. Всъщност въобще не разполагаше с пари.

Потисната, тя грабна чантата си от пода и излезе, за да огледа витрините на магазините. Бъркотията в кухнята си остана непипната. Щеше да се заеме с нея по-късно. Перспективата да разглежда скъпи перални през стъклата на витрините бе достатъчно тегава. Чистенето щеше да й дойде в повече.

Площад „Олд Едуард“ бе противно място. Тълпи хора се бутаха във всички посоки и вонеше на риба и месо от пазара. Вегетарианката Кей едва се сдържаше да не повърне от миризмата. Това, което й пречеше да яде месо, не бе любовта към животните, а мисълта за гнусните мазни пържоли и филета в стомаха й. Но дори без месарските щандове и стотиците хора, площадът все пак си бе гаден. Кей предпочиташе да избегне пазаруването винаги, когато бе възможно. В живота й бе имало само няколко случая, когато бе обзета от настойчивото желание да купува нещо. Седеше си в апартамента и си купуваше храна от магазинчето на ъгъла. А там не продаваха перални. Кофти работа. Ако продаваха, сигурно щяха да са адски евтини.

— Момичето ми! — извика едър мъж и плесна изненаданата Кей по тила.

— Какво искаш, мамка ти? — изръмжа тя и стисна юмруци, сякаш се готвеше за битка.

— Ами не знам. Един минет ще ми дойде добре. Но ще платя допълнително за пълната програма.

Кей се озъби. Джед беше въплъщение на гадостта. Беше откачен на тема секс и за съжаление, също така откачен по нея. Никога не успяваше да разбере това. Да, беше слаба и сравнително привлекателна с тъмна къса коса и бледа кожа, но излъчваше гняв и омраза. Не се смяташе за приятна личност, нито за нечия добра приятелка и никога не бе имала желание да бъде такава. Защо Джед, едър глупак, в най-добрия случай, имаше такъв мерак да я чука, бе загадка за нея. Вероятно някои мъже просто се кефеха на риска да бъдат кастрирани всеки момент.

— Не можеш да си позволиш разходите — презрително отвърна тя.

Джед се ухили широко.

— Искаш ли да се обзаложим? Току-що спечелих двеста и петдесет кинта от тотото. Мислиш ли, че струваш повече?

Кей се канеше да се отдалечи от него. Нямаше нужда от такива простотии днес. Но когато се завъртя, погледът й бе привлечен от блясъка във витрината на лъскав магазин за домашни потреби. Подобно видение се срещаше само по филмите — неземен блясък, съсредоточен около нещо толкова привлекателно, което моментално я зашемети. Тя осъзна в миг, че бе намерила заместителя — пералня с висока скорост на сушене, толкова съблазнителна, че трябваше да е изложена в секс магазин.