Понякога Сал предлагаше да излязат на вечеря или на кино, но Франки винаги отхвърляше идеите й.

— Нека да си останем тук — казваше той. — Предпочитам те гола.

След няколко седмици тя спря да предлага. Все пак също като него бе луда по петъчните игри. Гореше от напрежение, когато ги очакваше. Всеки път с приближаването на петъка, чувстваше как я завладява мрачната странна магия на ритуала им. Струваше й се, че чува дрънкане на барабани отдалеч, което се усилваше в края на седмицата. В петък, в осем и половина вечерта, шумът им я оглушаваше.

Беше вдигнала косата си с фиби и два черни емайлирани гребена, Когато Франки й каза какво иска, тя се обърна към позлатеното огледало над масата. Знаеше, че той обича да я наблюдава как вдига ръце, сваля гребените и разпуска косата си. Тя го гледаше в огледалото. Очите му проследиха дългата грива, която се спусна до кръста й. Сал разлюля глава и стаята се изпълни с ухание на кокос.

Застанала пред огледалото, тя зачака.

— Съблечи се — нареди й той.

Ръцете й трепереха, докато разкопчаваха копчетата и сваляха дрехите. Тя ги срита настрани и застана гола пред него. Той не й позволяваше да се покрие с ръце.

— Отпусни ръце настрани.

Сал знаеше, че Франки харесва контраста — тъмна коса и бледа кожа. Любимите му части бяха тези, които никога не виждаха дневна светлина. Задържаше се най-дълго по тях с ръце, език и зъби. Галеше дългия й врат и деликатната кожа от вътрешната страна на ръцете й. Извивките на гърдите й. Интимните й части.

Тя се бръснеше грижливо и бе гладка като коприна. Само миниатюрно снопче покриваше клитора й, достатъчно съблазнително за Франки, за да го подръпва с дългите си като на пианист пръсти. След няколко дни Сал се обриваше и малки косъмчета поникваха от червени петна, но си струваше заради петъчните нощи, в които виждаше как очите на Франки потъмняват, усещаше как меките му устни изучават слабините й.

Когато се чукаха, той я притискаше надолу, плъзваше се в нея като нож и се движеше толкова бавно, че тя се чувстваше пропаднала в дълбоко безкрайно пространство. Беше секс като нощното небе — безмълвен и величествен. А кожата му с цвета на мед бе стегната и идеална. Франки се сливаше с нея и двамата се превръщаха в две влажни листа, залепени заедно.

В даден момент оргазмът ги разделяше. Взрив, разцепващ вселената: нажежен до бяло, студен и ослепителен. Сал политаше в космоса сама в блаженството си. Струваше й се, че преставаше да съществува за няколко секунди. Съзнанието й бе напълно лишено от мисъл, но изпълнено с екстаз.

После лежаха в усуканите чаршафи, Франки заравяше ръце в косата й и й шепнеше думи, които тя не чуваше.

Сал трябваше да забележи предупредителните знаци, разбира се, но кой може наистина да различи опасността от удоволствието? Тя сънуваше кошмари: гротескни животни изскачаха от гардероба, електрически кабели се усукваха около глезените й, телефонни обаждания, в които другата страна мълчеше. Тя се будеше задъхана и стресната.

Минаха два-три месеца, без тя да забележи, че животът й се промени. Върху уикендите й бе спусната завеса. Петъците бяха свят ритуал. Получаваше седмичната си доза от обожанието на Франки в една-единствена прекрасна нощ.

След това, когато спяха, той се увиваше с косата й, сякаш бяха завързани заедно или плетяха нежна мрежа в съня си. Сал го оставяше да се сгуши до врата й и се чудеше дали и той се чувстваше хванат в капан като нея.

Останалата част от седмицата ставаше все по-безцветна в сравнение с петъците. Сал излизаше все по-рядко, като убеждаваше самата себе си, че има нужда да си почине от напрегнатите игри през уикенда. Но не искаше да си признае истинската причина: чакаше неочаквано обаждане от него. Трябваше да е наясно с нещата. Франки звънеше в четвъртък, точно в седем. Никога по-рано, никога по-късно. Седмица след седмица, ритуалът никога не се променяше. Но тя все пак чакаше, обзета от напразна надежда.

В нощта, когато тя се появи в дома му, без да го предупреди, беше повлякла малко куфарче зад себе си, бе издокарана с прозрачна черна блуза, тесен панталон и копринено бельо. Беше избрала кошмарно високи токчета, от онези, които я караха да върви с миниатюрни крачки, изпъчен назад задник и разлюлени бедра.

Очите му се присвиха, когато отвори вратата. Беше сряда. Срещата не бе по график.

Франки носеше костюм. Ризата му бе разкопчана на врата, а в ръката си държеше телефон.

— Какво се е случило? — попита той, като погледна стълбището зад нея.

— Нищо — усмихна се тя. — Просто исках да те видя.

Сърцето й се сви и заби лудо едновременно. Фалшива усмивка бе залепена на лицето й. Стоеше, държеше каишките на куфарчето си и се чувстваше като досаден търговски пътник, който се моли да му отделят малко време. Светлината в коридора зад Франки беше жълта и топла.

— Не се ли сети да ми звъннеш? — попита той, като задържа вратата с ръка.

Тя поклати глава и в момент на вдъхновение вдигна ръце и свали шнолата от кока си. Въздъхна и разлюля коса.