— Да, Кора, да! — извиках и зачуках още по-свирепо.

Внезапно ме разлюля див оргазъм и експлодирах, изпълвайки влагалището й с бял екстаз. Тя изпищя, краката и тялото й затрепериха и също свърши.

Останах по-дълго от определения един час в ресторанта в Сиукс Сити.

Скоро осъзнах защо никога преди не бях срещал жена като Кора. Повечето хора, които разсъждават и действат като нея, са заключени някъде далеч от обикновените типове като мен. Жената живееше в сериозна самозаблуда, предизвикана от филмите. Но не момичешки увлечения по идоли като Брад Пит или Том Круз, нито мечти да се превърне в Катрин Зита Джоунс или Скарлет Йохансън. Не, това откачено маце имаше неудържим фетиш по черно-белите криминалета от миналия век.

Тя ми разказа за тях с ентусиазма, който бе проявила по-рано. Знаеше всичко за осветлението, за потайните им герои и съмнителните им свърталища, за сексапилните зловещи сюжети, за артистите и студиата. Това бе нейният алтернативен свят на светлосенки, мрачни бандити и зашеметяващи фатални жени, обречени любовници и отчаяни самотници. Странен, вълнуващ свят, в който бягаше от мизерното си съществуване в Сиукс Сити.

Синджин задоволяваше желанието й за игра, както тя неговите воайорски мераци. А сега аз се превърнах в третия смахнат в този откачен любовен триъгълник. Бях заклещен между краката на лудата мадама и тя не възнамеряваше да ме пусне.

Видяхме се отново на следващата вечер в изоставен склад на брега на мрачната Мисисипи. Бях издокаран в шлифер и смачкана шапка и играех ролята на Баниън, злото ченге. Криси/Кора беше „Деби“, гаджето на гангстер, което отчаяно искаше да се освободи от него. Синджин бе в обичайната си роля на воайор, пушещ цигарата си в сянката.

От ръждясали тръби капеха непознати течности, малки крачета тичаха наоколо, а кули от щайги скърцаха предупредително, когато Деби разигра сцената с опасната любов, като се измъкна от малката си черна рокля и се просна върху купчина навити въжета. Просна се на колене и размърда загорелия си задник към мен. Застанах зад нея, стиснах кръглите кълбета на дупето й и набутах члена си във влагалището й. Силните й викове и моите стонове отекваха в мрачния, подобен на пещера, склад. Цигарите на Синджин димяха зад ръждясал метален стълб.

На следващата вечер театърът се разигра в тъмна уличка зад долнопробен бар. Аз бях частното ченге „Сам“, което залепи красивата, манипулираща мъжете „Бриджит“ към мърлявата тухлена стена и се опита да й изтръгне истината. Синджин беше третата кофа за боклук вдясно. Наблюдаваше ни, пушеше и онанираше в тъмнината.

Дъждовна нощ след дъждовна нощ театърът продължаваше. Минахме през целия каталог от мошеници, загубеняци, уязвими добри момичета и мадами с железни топки. Всичко това ми идваше прекалено много. Аз самият съм почитател на филми с кунгфу, а и не обичам да позирам. Да не говорим и за факта, че шефът ми наистина започна да се чуди защо толкова дълго поправях една кола в Сиукс Фолс.

— Беше много забавно…

— Филис.

— Филис — обърнах се към сексапилната блондинка, която шофираше към мизерен хотел в центъра на града. — Но трябва да се върна на работа. Не мога да си позволя да загубя.

— Никой не може да се измъкне! — презрително отвърна тя, като стисна волана здраво. — Започнахме това заедно и ще го свършим заедно.

Спряхме пред хотела и наехме стая 1313 от смотан администратор с усмивка с размерите на Айова. Филис отключи вратата към мърлявата стая и извади бутилка уиски от хартиена кесия. Напълни две мръсни водни чаши и погълна и двете.

— Луда съм по теб, Уолтър — въздъхна тя, като се вдигна на пръсти и ме целуна свирепо, захапвайки долната ми устна до кръв.

Аз бях злочестият загубеняк, заловен в еротичните нокти на коварната фатална жена. Играех игра, чиито правила не знаех. Не познавах и играчите. Филис ме накара да коленича на изтрития мокет и ми заповяда да оближа черните й високи токчета.

Вдигнах очи към дългите крака, обути в черни чорапи, и към черната пола, под която нямаше бельо. Тя ми махна нетърпеливо и аз сведох глава и облизах връхчето на обувката й.

Златна гривна проблясваше на левия й глезен. Сключих треперещите си пръсти около него, вдигнах крака й и прокарах език по излъсканата кожа. После облизах и другото токче.

Филис свали розовия си пуловер, вдигна ръце към гърдите си и стисна втвърдените зърна. Поднесе острото си токче към лицето ми и аз послушно го засмуках в отчаяното си желание да й доставя удоволствие.

След като боготворих краката й достатъчно дълго, тя разкопча полата си и я плъзна надолу по голите си крака. Махна ми и аз изпълзях между дългите й крака, където без колебание набутах език в русата й козина.

— Да! — изстена тя и зарови пръсти в косата ми. — Лижи ме, Уолтър!

Сграбчих стегнатите й бедра и енергично я заблизах. Тази вечер тя бе още по-влажна. Ароматните й сокове и уханието на мускус замаяха главата ми.

— Достатъчно! — спря ме тя и ми нареди да стана и да се съблека.

Избърсах устата си с ръка, надигнах се и свалих дрехите си, като огледах мизерната стаичка за издайническия дим. Филис ми посочи напуканото огледало на стената и реших, че е двупосочно, като онези в полицията. После тя ме събори на леглото и се метна върху мен.