Шрифт:
— Стига, Кента, това не ти е шибан шпионски роман… — изръмжа мъжът, който влезе в стаята.
Той носеше дънки и тясна тениска, която се извиваше притеснително над издутите му мускули.
— Аха, Спящата красавица се е събудила — той кимна отсечено към HP, докато сваляше слънчевите си очила.
— Значи си успяла да го поправиш, добра работа, докторе!
Мъжът, който явно се казваше Джеф, отправи снежнобяла усмивка към Нора и и намигна, но за удоволствие на HP тя напълно го игнорира. Това обаче хич не смути Мускула Джеф.
Той придърпа един стол срещу HP, яхна го и почеса късо подстригания си врат няколко пъти, разкривайки голямата трайбъл татуировка на едната си подмишница.
— Има ли някво кафе?
— Ей сега, Джеф!
Хаселквистът се захвана с термоса.
— И какво знаем? — попита Нора.
Джеф сви рамене.
— Отървах се от револвера и телефона му — той кимна по посока на HP.
— Блек е намясто горе в Крепостта. Най-вероятно сега са се захванали да прерязват лентата за откриването, предполагам. В града още е фраш с полицейски коли, които като че ли не знаят какво точно търсят…
Хаселквист му подаде чаша кафе.
— Трябва да си адски благодарен, че се добрах до теб, пич — Джеф посочи с грамадния си показалец към HP. — Ако не бяхме ние, сега щеше да си мъртъв. Оня коравият охранител те беше хванал на мушка, още две секунди и БАМ!
Той прибави свит палец към показалеца и показа във въздуха какво имаше предвид.
— Как изобщо ти дойде идеята да застреляш Блек, между другото? Това грам нямаше да промени…
Той поклати глава, смеейки се.
HP смънка нещо недоловимо в чашата си. За съжаление, планината от мускули срещу него имаше известно право. Паралелно с действието на конското лекарство той започна да си възвръща и контрола върху мозъка. Но въпреки че превърташе лентата напред и назад в ума си, не успяваше съвсем да си обясни какво беше станало. Всичко му се струваше толкова отдалечено.
Сякаш нищо от преживяното през последните денонощия не се беше случило наистина, ами е било просто сън. Correction — кошмар…
— Разбрахме ли нещо повече от Източника? — изгрухтя Джеф.
— Получихме всички чертежи… — започна Хаселквист, но Нора го прекъсна.
— Не сега. Първо трябва да разберем дали той смята да ни сътрудничи.
Тя кимна към HP.
— Ей, всъщност не съм мебел — промърмори той. — Значи… Благодарен съм, че ми помогнахте, но честно казано съм потънал до гъза в собствени проб…
— Имаш предвид сестра си? — отсече Нора. — Тази, която работи за Sentry…
— К’во? Нене, тя работи в СЕП… ъъ, какво?
Той забеляза как другите си размениха погледи и това не му хареса.
— Сестра ти си взе отпуска от СЕПО през зимата — каза Нора после и се наведе малко по-близо. — Тя започна работа в Sentry Security, където вече работеше партньорът и Мике. Там е създала екип за лична охрана, който защитава различни важни клечки в бизнеса. Миналата година Sentry бяха купени от компания на име PayTag. Ти по всяка вероятност знаеш това-онова за тях, защото преди малко се опита да застреляш изпълнителния им директор…
HP отвори уста, за да отговори, но Нора не му даде шанс.
— Добре, значи може би знаеш също, че PayTag строи редица големи сървърни ферми по цял свят. Или може би сървърни хотели е по-добро описание. Тук, в Швеция, построиха гигантско съоръжение в една от старите подземни военни инсталации на Въоръжените сили, съвсем близо до Упсала. Мястото се нарича Крепостта и скоро ще се грижи за съхранението на информация на практика на всяка втора компания и всички власти в Северна Европа…
HP кимна отново, този път по-силно и изведнъж му стана трудно да сдържи усмивката си.
Бека беше охрана на Блек.
Така беше, естествено!
Тя работеше непряко за Играта, а това, разбира се, беше лоша новина. Но в своето fucked up състояние той беше изтълкувал всичко погрешно. Беше си помислиш, че Бека е с Блек.
Epic fail!
По дяволите, колко беше тъп понякога…
Той поклати глава, а облекчението направи още няколко обиколки из тялото му.
Изведнъж забеляза как го зяпат останалите.
— Еее, какво ще кажеш?
— К-к’во?
Джеф се наведе напред над сгъваемия стол, от което пластмасовата облегалка изпука. Изведнъж HP осъзна, че в лицето на мъжа имаше нещо познато. Като че двамата се бяха срещали и преди…
— Смяташ ли да ни помогнеш?
— С какво?
Още погледи, този път по-колебливи.
Накрая Нора беше тази, която отвори уста.
— Да разбием Крепостта!
14. Abandonware 50
— Ало.
— Добър ден, скъпи приятелю.
50
„Изоставен софтуер“, т.е. програми, които производителят вече не поддържа и обикновено не се интересува от евентуалното им нелегално разпространение. — Б.пр.