Плъзгащата се порта на плевнята беше отворена и Хаселквист вкара буса на задна, прецизен до милиметър. Малкото червено поло на Манге ги чакаше вътре.

Джеф изскочи бързо навън и затвори портата след тях. Самият HP не бързаше да се измъкне от седалката. Провери ключалката на сака за хокей, който беше оставил на пода, протегна се и вдиша пропитата във въздуха миризма на крави и стара слама.

Мина малко време, докато очите му привикнат със сумрака.

Забеляза няколко големи бели найлонови чувала в единия ъгъл на плевнята, а до тях редица палети, пълни със стари гуми, два варела и всякакви отломки. Малко по-нататък имаше някакъв вид ръждясала земеделска машина. Мястото определено не беше използвано от поне пет-десет години.

Може би дори по-дълго.

— Здравейте и добре дошли!

— Здрасти — измърмори HP, без да среща погледа на Манге.

— Последвайте ме…

Манге мина между няколко клетки за добитък, докато стигна до врата в края на плевнята. Другите го последваха, като HP беше последен на опашката.

— Само си пазете краката, подът не е в отлично състояние.

Манге отвори вратата, те минаха през къс коридор, след което се озоваха в малка кухня.

Миришеше на влага и на прясно сварено кафе.

На HP незабавно му се привидя flashback с малката барака на Ерман в гората. Но тя беше в значително по-добро състояние от това място. Стари разлепени хартиени тапети по стените, на няколко места водата беше пробила дупки през пожълтелия таван, а тук-там дъските на пода бяха поддали и разкриваха тъмни изгнили кухини. В средата на стаята бяха подредени къмпинг маса и пет сгъваеми стола.

— Значи тук се скатаваш — каза HP и посочи спалния чувал и падащото легло в ъгъла.

— Бетул да не те е изхвърлила навън, или?

Манге сви рамене.

— В момента най-сигурно е така… — каза той. — Има кафе за тези, които искат…

Той взе картонена чаша и я напълни с кафе от термоса с помпа, който стоеше в средата на малката маса. Докато другите последват примера му, Манге седна. Извади малък лаптоп, пусна го и после го завъртя така, че всички да виждат какво има на екрана.

— Окей, всичко е готово. Операция „Пробив“ започва точно след…

Той погледна ръчния си часовник.

— … девет часа, двайсет и седем минути и единайсет секунди…

Всички освен HP свериха часовниците си.

— Ще вземем буса, колата ми ще остане тук.

— Не, трябват ни и двете брички… — прекъсна го Джеф с авторитетен тон. — Вчера бях горе да разузная. Последната отсечка до скалите е просто мек горски път и бусът ще заседне. Освен ако не искаме да мъкнем нещата петстотин метра, трябва да натоварим всичко в полото. То е по-леко, а освен това е с предно предаване, така че няма да има проблеми.

— Ам-мии ъъ… — Манге звучеше така, сякаш възнамерява да възрази, но после, изглежда, промени решението си. — Окей, така ще направим. Добре се сети!

Той кимна на Джеф, който се усмихна доволно.

— Сега да преговорим всичко още веднъж — продължи Манге. — После предлагам да се преоблечем и да се поупражняваме с оборудването половин час преди тръгване. От тук има час и петдесет и три минути път с кола, после двайсет минути, за да разтоварим, което означава, че имаме доста време за убиване. Ако някой иска да се разходи, от задната страна има езеро. В хладилната чанта ей там ще намерите сандвичи и напитки…

Той направи жест с ръка към единия край на стаята.

— Тоалетната не функционира, но зад плевнята има стар външен клозет.

— Еех, old school сране… — ухили се HP, но без да получи отговор.

Оперирани от хумор паляци!

Все тая. Имаше седем часа, за да разгадае кой тук беше приятел и кой беше враг. Най-добре да почне веднага.

Писмото лежеше на килима в антрето заедно със сутрешния вестник.

Беше плик с прозорче с нейното име и тя първоначално си помисли, че е сметка. Затова изчака с отварянето му, докато си налее чаша кафе и седне на дивана. Но когато все пак отвори плика, видя, че писмото съдържаше нещо съвсем различно. Върху листа хартия А4 с името и в заглавната част имаше само два реда. Първият беше адрес на уебстраница. Вторият съдържаше две тъжни смайлита.

Манге, едва ли можеше да е друг.

Тя взе листа и седна пред компютъра, въведе уеб адреса и натисна enter.

Отвори се логин прозорец с полета за потребителско име и парола. След известно колебание тя написа пълното си име на горния ред. Но нямаше представа каква парола искаше страницата. Тя огледа плика от горе до долу, но без да намери някаква следа.

Накрая написа Mange и натисна enter.

Грешна парола, съобщи страницата.

Мамка му!