Скандалът се разрасна още повече, когато намериха майката на момичето в Киев. Тя показа акт за раждане, според който дъщеря й беше само на шестнайсет години. Шестнайсетгодишна секс робиня, която купонясва с конгресмени в ловна хижа в планината Алегени на няма и два часа път от американската столица.

Първоначално обвинителният акт се състоеше от четиристотин страници и обвиняваше четиринайсет различни подсъдими в смайващ брой престъпления. Аз бях един от четиринайсетте и престъплението, в което ме уличаваха, беше така нареченото пране на пари. Тъй като бях позволил на една от анонимните компании на Бари Рафко да държи пари в сметката на кантората ни, аз следователно му бях помогнал да вземе мръсните пари, които бе отмъкнал от клиентите си, да ги поизпере в офшорните сметки и после да ги превърне в ценна придобивка — ловната хижа. Освен това ме обвиниха, че съм помогнал на Бари да скрие парите от ФБР, данъчните и кого ли не.

Предшестващите процеса маневри елиминираха някои от обвиняемите, на неколцина други беше позволено или да спасят кожите си, като сътрудничат на правителството, или да се явят самостоятелно в отделни процеси. Двамата с адвоката ми подадохме двайсет молби и искания от деня, в който бях обвинен, до деня, в който се явих в съда, и само едно беше удовлетворено. Напълно безполезна победа.

Чрез ФБР и прокуратурата във Вашингтон Министерството на правосъдието хвърли всичките си сили срещу Бари Рафко и неговите съучастници, включително срещу един конгресмен и един от сътрудниците му. Нямаше значение, че някои от нас можеше и да са невинни, нямаше значение, че нашите версии на истината бяха изопачени от прокуратурата.

И ето ме, седнал в претъпканата съдебна зала заедно с още седмина обвиняеми, сред които и най-престъпният играч във Вашингтон от десетилетия. Виновен бях и още как. Виновен, че най-глупаво бях допуснал да попадна в тази бъркотия.

След избора на съдебните заседатели прокурорът ми предложи последна сделка. Да се призная за виновен в нарушаване на ЗРКО, да платя глоба от десет хиляди долара и да лежа две години.

Отново му казах да върви по дяволите. Бях невинен.

8

„МОЛЯ, ПРЕПРАТЕТЕ!

До: г-н Виктор Уестлейк,

заместник-директор на ФБР

Хувър Билдинг, Пенсилвания Авеню 935

Вашингтон, окръг Колумбия 20535

Уважаеми господин Уестлейк,

Казвам се Малкълм Банистър и съм затворник във Федералния затворнически лагер във Фростбърг, Мериланд. В понеделник, 21 февруари 2011 г., се срещнах с двама от агентите Ви, които разследват убийството на съдия Фосет — агенти Хански и Ирарди. Симпатични господа, но останах с усещането, че не се впечатлиха от мен и от историята ми.

Според днешните броеве на «Уошингтън Поуст», «Ню Йорк Таймс», «Уолстрийт Джърнъл» и «Роуаноук Таймс» Вие и екипът Ви се въртите в омагьосан кръг и не разполагате с никакви улики. Няма откъде да знам дали разполагате със списък на възможните заподозрени, но Ви уверявам, че истинският убиец не е в нито един списък, съставен от Вас ти от екипа Ви.

Както обясних на Хански и Ирарди, самоличността на убиеца ми е известна, известен ми е и мотивът му.

В случай че Хански и Ирарди объркат подробностите — между другото, не съм убеден, че си водеха бележки достатъчно внимателно, — ето как си представям сделката: аз Ви разкривам убиеца, а Вие (правителството) се съгласявате да бъда освободен от затвора. Няма да приема пробация и отлагане на присъдата ми. Няма да се съглася на освобождаване под гаранция. Излизам като свободен човек с нова самоличност и под Ваша закрила.

Очевидно такава сделка изисква намесата на Министерството на правосъдието и на прокуратурата в двата съдебни окръга на Вирджиния.

Освен това искам да получа парите от наградата, която ми се полага. Според вестник «Роуаноук Таймс» от тази сутрин сумата е увеличена на сто и петдесет хиляди долара.

Разбира се, можете свободно да продължите да се въртите в омагьосан кръг.

Наистина би трябвало да поговорим като двама бивши морски пехотинци.

Знаете къде да ме намерите.

Искрено Ваш,

Малкълм Банистър, номер 44861-127“

Съкилийник ми е деветнайсетгодишен младеж от Балтимор, осъден на осем години за продажба на крек. Джерард е като хиляди други момчета, които съм виждал през последните пет години — млади чернокожи от градските гета. Майка му била тийнейджърка, баща му ги изоставил. В десети клас Джерард напуснал училище и си намерил работа като мияч на чинии. Когато майка му влязла в затвора, се преместил при баба си, която отглеждала и цял орляк негови братовчеди. Започнал да се друса с крек, а после и да го продава. Въпреки живота си на улицата Джерард е добра и мила душа. Не е извършвал насилие и не е редно да пропилява живота си в затвора. Той е един от милионите чернокожи, прибрани на топло и издържани от данъкоплатците. В Съединените щати има два милиона и половина затворници — най-високият процент на хора зад решетките, в която и да е полуцивилизована страна.

Не е необичайно да ти се падне съкилийник, когото никак не харесваш. Аз имах един, който не се нуждаеше от много сън и оставяше айпода си да свири през нощта. Имаше слушалки, които са задължителни след десет часа вечерта, но толкова увеличаваше звука, че пак чувах музиката. Три месеца ми отне да си издействам преместване. Джерард обаче разбира правилата. Сподели, че веднъж седмици наред спал в изоставена кола и едва не умрял от студ. За него всичко друго е за предпочитане.

Двамата с Джерард ставаме в шест. Буди ни звънец. Бързо обличаме работните си дрехи, като се стараем да не си пречим. Килията е три на три и половина метра. Оправяме си леглата. Той спи на горното, а аз, като по-стар, на долното. В шест и половина отиваме на закуска.