— Добре, Хюстън, двигателите забавят, всичко е наред — съобщи Джоунс, следейки състоянието им върху контролното табло вляво от себе си.

„Лайтнинг“ се изкачваше все по-високо и по-високо и се движеше със скорост над 1800 м/сек. Комуникационната връзка между космическия кораб и Хюстън се прехвърли от наземните контролни станции на НАСА към един от трите сателита от Системата за контрол и обработка на данни, който се намираше в геостационарна орбита на 35 000 километра над земята. Данните от „Лайтнинг“, получавани от спътника, се предаваха в наземната станция в Уайт Сендз, Ню Мексико, а оттам се препредаваха в космическия център „Джонсън“.

— „Лайтнинг“, тук Хюстън. Всичко е наред в третата минута.

— Прието, повтарям, всичко наред в третата.

Небето започна да потъмнява. Колоритното синьо допреди минута беше преминало в по-тъмен нюанс, докато космическият кораб се носеше през земната стратосфера със скорост близо десет пъти по-голяма от скоростта на звука. Изпитаната от Кеслър сила на земното притегляне при скорост Max Q беше не повече от три G. Доста голяма разлика от времето, когато като летец в морската авиация всеки ден беше подлаган на два пъти по-голямо натоварване във въртящия се изтребител „Ф-14Д Томкат“.

— Три минути и петдесет и пет секунди, „Лайтнинг“ Оттук вече завръщане няма. Повтарям, завръщане няма. Готови сте за космоса!

— Разбрано, Хюстън. — Кеслър огледа уредите. Височина петдесет и осем мили, скорост 2400 м/сек. Извърна се към Джоунс, който се усмихна и вдигна палци. Още гледаше Джоунс, когато усети странно вибриране. Нещо, което не беше изпитвал преди. „Лайтнинг“ се разтресе.

— Хюстън, тук е „Лайтнинг“. Струва ми се, че имаме…

Думите му бяха прекъснати от силен взрив. Той разтърси целия кораб. Пред очите му се занизаха картини от експлозията на „Чалънджър“, докато ясната гледка на космоса изведнъж изчезна в огнено кълбо. Кеслър за момент загуби ориентация. Не беше сигурен какво е станало.

— Отказ на главните двигатели! Отказ на главните двигатели! — закрещя Джоунс.

— Изключи го, „Лайтнинг“! Изключете първия главен двигател веднага, ВЕДНАГА!

Кеслър протегна дясната си ръка към един от трите покрити превключвателя, разположени в средата на широката централна конзола. Той повдигна капака и изключи главен двигател номер едно на космическата совалка, докато сърдитите пламъци останаха зад гърба им и космосът отново се виждаше ясно.

— Двигател номер едно изключен.

— „Лайтнинг“, трябва да се откажете от заплануваната орбита! Откажете се от нея!

— Да се откажем? Моля да потвърдите нареждането, Хюстън — поиска Кеслър. Макар и само с два главни двигателя „Лайтнинг“ би могла още да влезе в по-ниска орбита, но Кеслър не можеше да си обясни решението да продължат полета. Никой не бе видял какво е станало с главен двигател номер едно. Никой не бе в състояние да каже какво може да е унищожил взривът. Защо да продължават? Защо да не се върнат към Рота? По дяволите, бурята, сети се той. НАСА имаше достъп до пистата за кацане във военновъздушната база Рота в Испания при извънредни ситуации със совалката, но силна буря почти беше затворила базата. „Лайтнинг“ не можеше да кацне там.

— „Лайтнинг“, трябва незабавно да минете към по-ниска орбита или рискувате да се разминете с прозореца!

Кеслър въздъхна. Нямаше друг избор. Завръщането на стартовата площадка беше невъзможно след четвъртата минута от старта. При тази буря над Испания „Лайтнинг“ трябваше да продължи полета си в космоса.

— Разбрано, минаваме към по-ниска орбита — примири се той.

Кеслър форсира оставащите два двигателя. Обърна се към Джоунс.

— Включи двигателите СМО, Текс.

— Готово. — Джоунс подготви двата двигателя от системата за маневри в орбита, които трябваше да бъдат използвани едва след отделянето на външния резервоар, малко преди да влязат в орбита. Сега „Лайтнинг“ щеше да изразходва голяма част от горивото им, за да се получи необходимата енергия за влизане в орбита.

— Включи ги, щом ти дам знак. Така… давай!

Кеслър почувства лекия откат и бързо погледна налягането в резервоарите с хелий и на двата двигателя. Кимна със задоволство.

— Хюстън, тук е „Лайтнинг“ — каза той. — Двигателите СМО включени за две минути. Височина 60 мили над морското равнище, петстотин мили от стартовата площадка, скорост 6000 м/сек. Какво, по дяволите, е станало?

— Още не мога да ви кажа, „Лайтнинг“. Компютрите диагностицират главен двигател номер едно.

— Вероятно някакъв теч — рече Кеслър.

— Откъде знаете, „Лайтнинг“?

— Просто догадка, Хюстън. Какво друго би могло да предизвика такава експлозия?