Вратата се отвори със скърцане.

— Кемрън! Слава богу, събуди се!

Мари изтича до него и го прегърна. Той не знаеше как да реагира. Поколеба се. От една страна, искаше да върне прегръдката, но професионалистът в него го спря. Колкото и да се засилваха чувствата му към Мари, той трябва да остане емоционално дистанциран. Нуждаеше се от дисциплинирания си логичен ум, който да му помогне да оцелее. Чувствата и емоциите само ще помрачат разума му. Трябва да остане съсредоточен.

— Да, да. Добре съм. — Той леко я отблъсна и видя сълзи в очите й.

— О, боже, о, боже. За известно време си мислех, че ти…

— Малко оставаше. Много малко. Как съм се добрал дотук? Помня вълните. Водата беше студена… после всичко изчезна.

Тя приседна до него.

— Мисля, че чух някакви изстрели, но не бях сигурна дали това не е просто бурята. После те видях да тичаш надолу по стъпалата. Преследваха те двама души. Видях как скочи в реката. Водата те понесе към мен. Изчаках да наближиш и скочих след теб. Издърпах те до брега, помогна ми капитанът на едно туристическо корабче. С негова помощ те докарах тук.

— Къде сме?

— В един малък хотел на няколко пресечки от Ботаническата градина.

Кемрън огледа очуканото си тяло, после отново се обърна към Мари.

Тя се усмихна.

— Не се тревожи. Тук дават стаи на ден или на час. Никой не се интересува какво правиш в стаята си или как изглеждаш. Тук сме в безопасност засега.

— Ти си спасила живота ми — каза Кемрън, без да откъсва очи от нея. — Благодаря ти.

— Така се радвам, че си добре. — Тя го прегърна отново.

Този път Кемрън върна прегръдката.

— И аз.

— Какво… какво се случи? Мислех, че става дума за обикновена среща.

— Заварих Потър мъртъв. Някой ни е натопил.

Лицето на Мари стана сериозно.

— Мъртъв? Какво ще правим сега?

— Къде е сакото ми?

Мари го изгледа озадачено, стана и отиде в другия край на стаята.

— Ето го. За малко да го изхвърля. То е почти съдрано.

Кемрън го грабна и го опипа отстрани с дясната си ръка. Водонепроницаемата кесия беше на мястото си. Той я погледна в очите и се усмихна.

Ленгли, Вирджиния

Хигинс прочете изпратеното по факса съобщение от своя човек във френската полиция и се усмихна. В него подробно и недвусмислено се излагаше становището на френското правителство, че Стоун е дирижирал убийствата на Потър и тримата френски полицаи. Стоун ще бъде набелязан „за ликвидиране“. Ако все още е жив, все едно, че вече е мъртъв. Никой няма да посмее да го докосне, преди първо да го е убил. Никой няма да слуша брътвежа на един обречен, който най-вероятно ще каже какво ли не, за да отърве кожата си.

Той стана и тръгна към канцеларията на Пруит. Беше премахнал последната бариера пред началника на секретната служба. Със или без подбуда, неговият шеф ще трябва да даде нареждането. А Хигинс ще получи полагащото му се съвсем заслужено.

Джордж Пруит забеляза, че квадратчето на ЦРУ със списъка на личния състав пак се оцвети в жълто. Също толкова внезапно квадратчето на НАСА още веднъж почервеня. Той насочи показалеца към квадратчето на ЦРУ и намери ново попълнение в списъка. Нямаше други убийства в агентурния свят, но по някакъв начин беше установена самоличността на убиеца на Потър. Кемрън Стоун беше набелязан „за ликвидиране“.

Ама че работа, помисли си Джордж. Тоя все едно че е мъртъв.

Върна се в главното „меню“ и избра квадратчето на НАСА. Отново защрака с мишката, докато стигна до списъка. В него имаше добавка. Очите му се разшириха от учудване, когато видя името Кемрън Стоун. Беше заподозрян в убийството не на тримата учени от Атена, но на трима полицаи на същото място. Куршумите от трите трупа съвпадали с куршумите от пистолета на Стоун, намерен близо до тялото на Потър:

Почакай малко! Какво става? Това не се е случило така. Джордж килна глава. Май нещо не беше наред.

Влезе в списъка на НАСА и започна да чете третата добавка. Спомни си, че там се говореше за трима мъртви учени от Атена и за други седем души с неустановена самоличност. В такъв случай откъде се взеха тримата полицаи, убити от Стоун? След това ли ги е убил?

Тези мисли изчезнаха, когато очите му видяха различно съобщение от онова, което беше прочел първия път. „Новото“ трето съобщение гласеше, че в склада заедно с тримата учени от Атена са намерени трима полицаи и четирима неидентифицирани мъже.