— Правим диагностика, „Лайтнинг“, но ако съдим по контролните лампички, изглежда, има голяма повреда в СМО. И двата двигателя дават отказ.

Кеслър знаеше много добре какво означава това. Тези двигатели бяха най-важното средство за намаляване скоростта на „Лайтнинг“ при навлизане в земната атмосфера.

— Някаква възможност да използваме четирите кърмови реактивни двигателя за излизане от орбита? — попита той. Те бяха предназначени главно за пространствено ориентиране на кораба.

— Ще изпробваме на тренажора, „Лайтнинг“. Междувременно, отдъхнете малко. Начало на излизането в космоса след четири часа.

— „Лайтнинг“ настоява за разрешение да започнем незабавно операциите за излизане в космоса. Ние сме пилоти, сър. Трябва да разберем веднага състоянието на кораба.

— Почакайте така, „Лайтнинг“.

Кеслър зачака.

Минута по-късно в шлемофона му пропука гласът на Хънтър.

— Не се разрешава, „Лайтнинг“. Първо почивайте. Стига ни този малшанс и дотук. Няма защо да наливате масло в огъня, като работите изтощени. А сега се нахранете и лягайте да поспите. Момчета, ще ви събудя точно след четири часа. Това е заповед.

— Разбрано, Хюстън. Изпълняваме. — Кеслър свали шлемофона си и се развърза. Слезе при Джоунс в помещението за екипажа.

Ленгли, Вирджиния

Том Пруит мина по късата пътека между двете редици кабинки, където работеше Джордж. Не видя никого там. Погледна часовника си. Обедната почивка.

Вдигна вежди и погледна парчето хартия в ръцете си — кратката, но интригуваща бележка, която Джордж му беше оставил по-рано днес, докато Пруит беше в заседание. Джордж пишеше, че е открил противоречиви данни за една престрелка в Париж, набъркваща Кемрън Стоун. Само това беше достатъчно Пруит да зареже всичко друго и да слезе в стаята на племенника си.

На последната кабинка вляво видя табелка с името на Джордж и до нея бележка, че той ще се върне в два следобед. Пруит влезе в кабинката и забеляза, че компютърната система е изключена въпреки залепения отстрани на монитора надпис. Племенникът му забраняваше на когото и да било да изключва системата, но ето че тя беше изключена. Не само това, Пруит откри и нещо друго. Липсваше твърдият диск. Макар че не беше специалист по компютрите, Пруит беше се навъртал достатъчно около тях, за да знае, че системата обикновено включва и твърд диск.

Един оглед отблизо показа, че всъщност някой беше откачил диска от компютъра. Той стисна зъби, когато почувства парещата болка в стомаха си. Какво, по дяволите, става тук?

Заразхожда се по пътеката, проверявайки всяка кабинка. Всички други компютри май бяха в ред. Хвърли още един поглед на стаята, излезе и тръгна право към будката на охраната от тази страна на коридора.

Джордж, къде си?

В противоположния край на коридора Хигинс надникна иззад ъгъла и видя как началникът му доближава будката. За малко да загази.

Погледна часовника си. Имаше уговорена среща.

Бетезда, Мериленд

Харолд Мърфи, старшина от запаса от американската армия, изкара чисто новата си косачка от гаража. Щеше да коси за последен път през този сезон и беше безкрайно щастлив. Ненавиждаше косенето на градината, особено защото живееше срещу семейство Пруит, чийто син Джордж ползваше услугите на една фирма, за да може домът на майка му да изглежда като картинка от списанието „House & Garden“. Това принуди Мърфи да поддържа двора си поне в полуприличен вид, за да не го нарочат като лентяя на квартала.

Всъщност Мърфи харесваше младия Пруит, добър младеж, който успя да остане настрана от наркотиците и да завърши училище, като работеше едновременно на две места, когато баща му почина, а майка му не беше в състояние да се труди. От нея преди няколко дни той разбра, че Джордж си е намерил чудесна работа в ЦРУ. Браво на него, помисли си Мърфи.

Преди година Джордж си купи едно старо „Порше 356“. Мърфи, който имаше „Порше 911“ отпреди десет години, му помогна да го стегне. Едно от нещата, които липсваха на Мърфи, беше, че никога не беше се женил и нямаше деца. Затова винаги търсеше начини да помага на хлапетата в квартала с техните велосипеди, мотоциклети или коли. Опитен механик в армията, той държеше сега гараж, пълен с инструменти и хидравличен крик. Не минаваше ден, без някое дете да се отбие със спукана гума, за смазване на веригата на велосипеда или смяна на маслото на колата. С годините гаражът му стана централен пункт за ремонт на всякакви детски превозни средства в квартала. А той си спечели прозвището „Мистър Поправка“. Мърфи се гордееше с него.

Зърна поршето на Джордж, паркирано пред дома му, и погледна часовника си. Обедната почивка. Мърфи се усмихна. Още една причина да харесва Джордж. Младежът винаги се грижеше за майка си след оня нещастен инцидент с колата, който я прикова към инвалидната количка до края на живота й.

Предната врата се отвори, Джордж излезе и махна на Мърфи, който веднага отвърна на поздрава и продължи да бута косачката покрай къщата. Докато правеше това, забеляза на улицата една кола, която увеличи скоростта. Той спря косачката и се канеше да викне на шофьора да намали, когато видя, че стъклата бързо се свалят и различи някаква пушка.