Хигинс прокара ръка през косата си. През всичките тези години, откакто работеше за Пруит, шефът на секретната служба беше идвал в кабинета му само няколко пъти. В ЦРУ планината никога не отива при Мохамед.

Дали подозира нещо?

— Глупости! — Влезе в кабинета си и внимателно огледа стаята. Всичко изглеждаше наред. Картината на стената над сейфа му си стоеше така, както я беше оставил, а никой друг не знаеше неговата комбинация. Дори и Пруит. Хигинс беше достатъчно предпазлив и смени комбинацията, когато се пренесе, без началникът му да знае. Но дори и това нямаше значение. Хигинс винаги проявяваше крайна предпазливост и не държеше никакви писмени бележки за работата си. Пруит не би могъл да научи нищо от този кабинет, дори ако е търсел нещо. Но след като разбра за повредените компютри и научи за смъртта на Джордж, посещението му може да означава само едно от две неща. Или той хранеше подозрения, или търсеше помощта на Хигинс в текущите разследвания. Все пак Хигинс беше официалният ръководител на отдел „Западно полукълбо“. Това беше негов терен.

Изведнъж вратата се отвори.

Хигинс се обърна с ръка в джоба на палтото. Той я задържа там.

— Исусе Христе! Да не си повторила вече. Изплаши ме.

— Съжалявам, сър. Но време е да прибера боклука — рече чистачката.

Боклука? Боклука! По дяволите!

Хигинс се втурна към металната кутия за отпадъци до бюрото му. Изгорените листове бяха там…, но дали? Беше изгорил три листа. Вдигна кутията и я изпразни върху килима.

От нея се изсипа овъглена хартия колкото за един лист. Той погледна чистачката, която имаше озадачен вид.

— Всичко наред ли е, сър?

— Да… да, наред е. Както виждаш, ще трябва да минеш килима ми с прахосмукачката.

Чистачката поклати глава.

— Както кажете, сър. Ще ида да взема прахос…

— Не сега. По-късно! Сега имам работа.

— Тогава чак утре, сър.

— Добре, добре. Утре е добре. Довиждане.

Чистачката се намръщи, обърна се и затвори вратата след себе си.

Хигинс стисна юмруци. Сега вече знаеше със сигурност защо Пруит е идвал в кабинета му. Началникът му го подозираше. Защо? Дали е успял да говори с Джордж, преди да го очистя? Или е решил да отиде в архива и да провери дали е там първата разпечатка от компютъра? Нямаше значение. Оставаше фактът, че Пруит по някакъв начин е започнал да го подозира. И то достатъчно, за да влезе в кабинета му и да вземе овъглените късчета хартия, които сигурно в този момент са подложени на анализ. Ако анализът е успешен, Хигинс знаеше, че Пруит ще го разобличи.

Излезе от кабинета си и тръгна към колата. Трябва веднага да намери телефонна кабина. Трябва да се обади незабавно на Вандерхоф.

Том Пруит отиде до прозорците зад бюрото си и погледна през тях към паркинга. Примигна от изненада, когато видя подчинения си. Роланд? Наистина беше той, вървеше към колата си.

Странно, реши той. Особено след като му беше оставил бележка при секретарката, че иска да го види незабавно.

Пруит присви очи. Може би… Той излезе в коридора и продължи по него до края, после надясно. Кабинетът на Хигинс беше по средата на другата чупка. Една чистачка чистеше килима с прахосмукачка на десетина метра от вратата на кабинета.

— Извинете.

— Да, сър?

— Аз съм Том Пруит, началникът на секретната служба. Мистър Хигинс беше ли тук преди няколко минути?

— Да, сър. Беше в кабинета си. Луд човек, развика се по мен, сетне заизтърсва боклука на пода.

Пруит пое дълбоко дъх и почувствува възела в стомаха си, последван бързо от парене.

— Така ли?

— Да, сър. Тръгна си малко след това.

— Почистихте ли кабинета му?

— Не, сър. Още не. Трябва да…

— Не го чистете засега. Не пипайте нищо вътре!

— Добре, сър.

Пруит си тръгна. Хигинс действително прикриваше нещо, но какво?

Върна се в кабинета си, надявайки се, че Тами е намерила време да зареди хладилника му с нова кутия мляко.

11.

Вашингтон, Федерален окръг Колумбия

Чувствувайки се хем бесен, хем изморен, Пруит зави на ъгъла и намали скоростта, докато наближаваше своя дом, третата къща от дясната страна на обточената с дръвчета улица. Беше един след полунощ, а той не се добираше до никакви отговори. От лабораторията на ФБР дойде отрицателен резултат от изследването на изгорените листове. Първият дори не стигнал дотам — разпаднал се скоро след потеглянето от ЦРУ. Не успели да разчетат и информацията на втория лист. Техникът твърдеше, че е изпробвал безуспешно всички известни методи за реставрация. Тънката евтина хартия е изгоряла напълно. При това разпечатката на листа е правена с лазерен принтер, който не оставя дълбоки следи по хартията освен мастиления отпечатък на повърхността. След като той изчезнал при нагряването, не останало нищо. Ако разпечатката е била с матричен принтер, ако е писано на машина или на ръка, резултатът щял да бъде съвсем различен — тогава мастилото се набива в хартията чрез удар или натиск. Пруит въздъхна, спря в алеята, изключи двигателя и слезе от колата.

Едва изкачи стъпалата до едноетажния си дом и отключи. Влезе, затвори вратата зад себе си и мина през покритото с плочки фоайе и всекидневната до кухнята. Посегна към ключа за лампата, но тя светна, преди да успее да го завърти.

— Здравей, Том. Отдавна не сме се виждали. Може би твърде отдавна.

Пруит погледна в кухнята и не видя никого. Сетне си спомни, че осветлението може да се включи и откъм столовата от другия край на дългата кухня. Гласът… този глас му беше познат. Не беше го чувал отдавна, още от времето, когато ръководеше отдел „Западно полукълбо“. Гласът принадлежеше на един от най-будните агенти в неговото ведомство, млад ветеран от Виетнам, който обичаше страната си дотам, че посвети живота си да й служи. Управлението го беше вербувало във Форт Бенинг, Джорджия, за голямо облекчение на младите новобранци, които той обучаваше всекидневно до капване.