След кратък изпитателен срок стажантът беше изпратен във „Фермата“ — тренировъчен център близо до Уилямсбърг, замаскиран като полигон на Пентагона за изследователска и развойна дейност, където Пруит го срещна за пръв път. Много млад и амбициозен, припомни си Пруит. Стажантът беше изкарал курсове по стрелба с леко оръжие, боравене с експлозиви и техника на взривяване и пълен курс по скокове с парашут. Трябваше да го освободя, припомни си тогавашната си мисъл Пруит. Той би могъл да преподава тези курсове. Оттам Пруит го заведе в един тренировъчен център на ЦРУ в Северна Каролина, за да мине и курсовете за напреднали при работа с експлозиви, с леки и тежки оръжия. Пруит се грижеше за своя стажант, докато стана пълноценен оперативен агент година по-късно. Завърши за по-малко от 24 месеца 4–5-годишния подготвителен курс. След кратък престой във Франция, за да се запознае с техниката на шпионажа от времето на студената война, Пруит го изпрати в Мексико да шпионира Съветите и кубинците. Задачите му бяха трудни, изпълнението им първокласно.

Едно от нещата, които Пруит преживя най-тежко след повишението, беше загубата на контакти с мъжете и жените на оперативна работа. Шефът на тайната служба не можеше да участвува пряко в операции. Имаше пълен щаб от сътрудници, които като Хигинс го заместваха при рискови ситуации. Но ето че сега пак възобнови контакта. Гласът не можеше да бъде ничий друг. Мислите на Пруит се потвърдиха, когато видя високата стройна фигура на вратата към столовата.

— Кемрън?

— Здравей, Том. Или трябва да кажа мистър Пруит? — Той пристъпи от сянката в осветената кухня.

Пруит забеляза, че Кемрън не се е състарил много. Лицето му все още беше гладко. Косата му изглеждаше по-тъмна, отколкото я знаеше, но иначе си беше същият. Пруит протегна двете си ръце с дланите напред.

— Виж, Кемрън. Зная какво си преживял, но…

— Така ли? — Кемрън приближаваше бавно към него. — Не мисля така. Мисля, че изобщо не ти е ясно под шапката какво значи да си напълно откъснат. Да те набележат за ликвидиране. За ликвидиране! Как можа, Том? След всичко, което преживяхме заедно! Как можа? Нищо ли не значеха всичките тези години?

Кемрън дойде на две крачки от него. Пламтящите му очи и разкривеното лице показваха намеренията му. Пруит знаеше, че трябва да действува бързо или рискуваше да бъде убит от агент, когото сам беше обучавал. Но закъсня.

— За ликвидиране, мръсник такъв!

Пруит усети удара, силен удар с длан в средата на гръдния му кош. Той го запрати в стената. Свлече се по нея на пода.

— Как можа, Том? Защо?

— О-ох… гърдите ми, спри, Кемрън! Не!

Кемрън сграбчи Пруит за реверите, повдигна го и го притисна към стената. Пусна го и Пруит пак се свлече на пода. Кемрън отиде при полицата до умивалника. На дървена поставка имаше комплект кухненски ножове. Кемрън стисна черната дръжка на един от тях и го измъкна от поставката. Обърна се към Пруит. Безчувствен, студен като лед.

— Ще ти дам нещо, което ти пропусна да ми дадеш. Ще ти дам една минута да се помъчиш да ми обясниш защо постъпи така. — Той погледна часовника си. — Една минута. Часовникът я отброява.

Пруит продължаваше да разтрива натъртената си гръдна кост, докато преценяваше бързо различните варианти. Как би могъл да обясни какво е направил? От една страна, искаше просто да се извини. В крайна сметка вече не е сигурен, че доказателствата срещу Кемрън са валидни. Беше се усъмнил в данните на Хигинс, но знаеше, че не може просто да се изправи и да го каже. Най-вероятно Кемрън щеше да стане още по-подозрителен. Набелязан за ликвидиране, а после изведнъж го посрещам с отворени обятия? Не става. Пруит виждаше, че Кемрън изобщо няма да му повярва. Реши да представи нещата по друг начин.

— Имах основания да постъпя така — започна той. — Не беше нищо лично. Всъщност, ако искаш вярвай, ако искаш недей, това беше едно от най-трудните решения, които съм взимал някога. Виждаш ли, онези години наистина значеха нещо.

Пруит забеляза, че в будните кестеняви очи на Кемрън няма нито страх, нито привързаност, но му се стори, че в тях заискри любопитство. Пруит продължи:

— Представиха ми доказателства. Предприех съответни действия. Съобщенията, които четях, показваха, че ти си убил оперативния си началник и трима поли…

— Бях накиснат! Всичко беше изфабрикувано, за да бъда унищожен заради онова, което знаех.

— Докажи това. — Пруит видя искрица надежда в очите на Кемрън. — Докажи го или ме убий. Ако ми докажеш, ще променя нареждането, но няма да отстъпя пред продажен агент. Предпочитам да умра. Избирай.

Кемрън въздъхна няколко пъти, сетне хвърли ножа в мивката и блъсна юмрук в дланта си. Погледна Пруит.

— По дяволите! Нямам никакви доказателства! Само моята дума и тези рани. — Той нави ръкавите на ризата си. Пруит видя многобройните белези.

— Може да си ги получил и на друго място.

— Така е, но ги получих при срещата ми с Потър. Повечето време се търкалях и лазех по земята. Някой го простреля в гърдите и се опита да стори същото и с мен, но успях да избягам.

Пруит се смръщи и го погледна.

— Защо някой ще иска да направи това?

— Поради онова, което зная. Заради онова, което учените от Атена ми разказаха, преди група главорези да щурмува склада и да ги избие.

Пруит пое дълбоко дъх, припомняйки си противоречието между разпечатката от компютъра на Джордж и съобщението на Хигинс за инцидента.