Шрифт:
Кеслър изключи всички камери на борда освен неговата и погледна двата черно-бели телевизионни монитора на съседното табло. Включи горния.
— Получавам добър ясен образ от камерата на Джоунс, Хюстън. Вие виждате ли го?
— Прието, „Лайтнинг“. Образът е кристалночист.
— Прието, Хюстън. Не бързай, Текс. Помни да се придържаш към нещо, докато стигнеш до РРД.
— Не се тревожи, Майк.
— „Лайтнинг“, тук Хюстън. Джоунс, слушай Кеслър. Действай извънредно внимателно, защото това е първата ти разходка в космоса.
— Ъ, разбрано. Е, потеглям… О, човече! Страхотно е. Какво усещане!
— А сега затвори люка зад себе си и внимавай — обади се Кеслър. — Вземи РРД и го прикрепи към гърба си. — Кеслър видя как Джоунс леко заплува към единия от двата ранични двигателя и го огледа, преди да залепи гръб към него.
— Прикрепвам го… готово! Добре, да включим това кутре.
Кеслър наблюдаваше как Джоунс посегна с лявата ръка към ключа отдясно над рамото му. Лампичката светна. Двигателят изглежда беше наред.
— Всички системи нормални — отбеляза Джоунс. — Първо ще проверя двигателната секция, после ще огледам отдолу.
— Прието — обади се Хънтър от контролната кула в Хюстън. — Първо проверка на главните двигатели, последвана от оглед на СМО и отдолу.
Кеслър погледна черно-белия екран на монитора.
— Готов за работа в космоса.
— Тръгвай, Текс.
Джоунс леко заплува към задната част на кораба. Кеслър забеляза, че той се движеше необичайно бавно. Добре. Текс действува предпазливо.
Джоунс достигна опашката и я обиколи, насочвайки камерата към главните двигатели на „Лайтнинг“.
— По дяволите! Виждате ли това, момчета?
Кеслър затаи дъх за миг, когато разбра колко близко са били до пълна катастрофа. Главен двигател номер едно беше разрушен заедно с по-голяма част от сопловата секция, включително защитните плочки около него. Совалката, изглежда, бе стигнала дотук само с два главни двигателя и с двата по-малки маневрени.
— Хюстън, там ли сте? — обади се Джоунс.
— Ъ, чуваме те. Все още сме тук.
— Нещо да кажете?
— Още не. Можеш ли да дадеш в по-едър план?
Кеслър видя през прозорците, че Джоунс изчезна зад „Лайтнинг“ Погледна отново монитора. Камерата се фокусира на мястото, където беше преди двигател номер едно. Сега там се виждаха само разпокъсани тръби и висящи кабели.
— Не мога да отида по-близо.
— Задръж така.
— Дяволски горещо е, Хюстън. Изглежда, че една от турбопомпите е отишла по дяволите.
— Да, виждаме. Можеш ли да кажеш коя — за течния водород или за течния кислород?
— Не мога да си спомня коя беше по-малката, но е взривена по-голямата. Другата все още е цяла.
— Това е помпата за течен водород.
— А бе, дяволски деликатни съоръжения са. Струва ми се, че рано или късно щеше да стане нещо.
Кеслър се намръщи. Джоунс беше прав.
— Хюстън, тук „Лайтнинг“. Имате ли някакви идеи, момчета? — попита Кеслър.
— „Лайтнинг“, току-що прегледахме документацията за техническата поддръжка на главните двигатели. И трите са изпробвани за по хиляда секунди всеки, преди да бъдат инсталирани на кораба. Миналата седмица 20-секундната проба не е показала нищо нередно. Ако съдим по начина, по който се взриви номер едно, сега можем да допуснем само, че вероятно турбопомпата е прегряла, а може би перките просто са се откъснали поради претоварването. Повтарям, това са само догадки. Няма да знаем със сигурност причината, докато не извършим цялостен преглед.
Кеслър въздъхна.
— Джоунс, моля насочи сега камерата към левия маневрен двигател.
Кеслър видя на монитора образа му. Той изглеждаше нормално.
— Не виждам нищо нередно тук.
— Дай в по-едър план.
Джоунс се намести между соплото и вертикалния стабилизатор.
— Съжалявам, момчета, но тук няма никаква видима повреда.
Кеслър доближи на сантиметри от екрана. Всичко изглеждаше нормално. Термичните плочки наоколо бяха непокътнати.