Кеслър приближи на три метра от Джоунс. Забеляза, че раничният му двигател, изглежда, не работи, вероятно изчерпал запаса от сгъстен азот. Няма видима повреда по скафандъра. Все още херметизиран. Козирката е цяла, значи и шлемът не е повреден. Кеслър задиша по-леко. Обнадежди се.

Бавно доближи своя въртящ се приятел.

— Шейсет сантиметра… трийсет сантиметра… допир, о, по дяволите! Движението на Кеслър напред накара Джоунс да се разклати. На свой ред въртенето на Джоунс завъртя и Кеслър по посока на часовниковата стрелка. За миг пред погледа му се изнизаха земята, космосът, корабът и Джоунс, които си сменяха местата, докато той се отдалечи, въртейки се неудържимо във всички посоки.

Кеслър загуби ориентация, виеше му се свят. Опита се да се съсредоточи и да си припомни часовете в тренажьора. Ръцете му трескаво заопипваха раничния двигател, но обърканият му ум не можеше да реши в каква посока да посегне. Дишането му се учести. Опитваше се да овладее все по-силното гадене.

— Затвори очи! Затвори ги и задръж дъха си. Припомни си подготовката — чу Кеслър думите на Хънтър по радиото, но започна да го обхваща паника. Совалката сякаш се отдръпваше все по-далеч и по-далеч.

— По дяволите, Майкъл! Наредих ти изрично. Затвори очи и се отпусни. Имаш достатъчно сгъстен азот за връщане. Вдишай бавно, задръж няколко секунди, издишай бавно. Съсредоточи се!

Гласът на Хънтър вдъхваше увереност. Макар предназначен за придвижване в радиус 90 метра от кораба, раничният двигател можеше да го върне и от по-голямо разстояние. Докато пред очите му трепкаха и се смесваха образите на земята и космоса, Кеслър успя да почерпи сили от подготовката в НАСА и си наложи да направи нещо, което инстинктивно отказваше: затвори очи. Моментално всичко изчезна, сякаш някой спусна рязко тежка врата пред него, изолирайки го от ненадейно обхваналата го лудост. Спокойствие. Очите му спряха да регистрират движение, мозъкът заработи отново, тялото се отпусна. Дишането на Кеслър се нормализира.

— Затворих очи.

— Браво, Майкъл — каза Хънтър. — А сега слушай внимателно. Виждам те съвсем ясно чрез една от камерите в товарния отсек. Въртиш се по посока на часовниковата стрелка веднъж на всеки десет секунди. Парирай с 2-секундно включване на двигателя.

Кеслър едва не отвори очи да посегне към контролното табло, но се сдържа. Пипнешком той включи двигателя. Хиляда и едно… хиляда и две. Изключи го.

— Добре, Майкъл. Сега ти се превърташ и назад с по-малка скорост… хм-м, горе-долу веднъж на минута. Една секунда ще те оправи.

— Разбрано — отговори Кеслър, докато започваше да си връща увереността. Изпълни нареждането на Хънтър и включи двигателя.

— Добре, а сега какво?

— Отвори очи.

Кеслър ги отвори. Господи! Успя да промълви само това, когато разбра колко много се е отдалечил за толкова малко време. „Лайтнинг“ се виждаше като бяла пръчица, не по-дълга от няколко сантиметра. Джоунс се носеше на около петнайсетина метра от него и се превърташе по-бързо.

Кеслър реши да действува другояче. Приближи се на около метър и половина. Откачи висящия отстрани на раничния си двигател специален триметров шнур с щипки в двата края. Защипа едната за собствения си двигател и се доближи още малко до Джоунс. Посегна към средата на скафандъра му и успя да прикачи другата щипка към един от неговите ремъци.

Обърна се бавно и започна да го тегли обратно към совалката. Шнурът неутрализира въртеливото движение на Джоунс.

Кеслър погледна към „Лайтнинг“, прецени разстоянието и реши да включи двигателя за четири секунди. Направи го, усети придърпването, после бавно започна да тегли Джоунс към совалката. Насочи двигателя така, че да закара него и „товара“ му към товарния отсек на кораба.

Почти пристигнахме, помисли Кеслър, когато Джоунс се блъсна леко във вътрешната стена на отсека. Кеслър откачи двигателя на Джоунс и забута тялото му към отворения люк, който водеше към херметичната камера. Отвърза и своя двигател и притегли Джоунс вътре. Затвори люка и отново херметизира камерата. Съблече скафандъра си, махна ръкавиците и шлема на Джоунс. Очите на пилота бяха затворени. Кеслър сложи пръст на носа му. Дишаше. Забеляза рана на челото му. Сигурно е от шлема при удара в стената на отсека — тогава е загубил съзнание.

Доразсъблече Джоунс и видя синини по ребрата. По дяволите! Счупени ребра. Намръщи се, но не беше изненадан. Джоунс се блъсна в совалката при голяма скорост. Имаше късмет, че остана жив. Кеслър облече удобния син комбинезон, стори същото с Джоунс. Отвори вътрешния люк, внимателно го издърпа на средната палуба и затвори люка зад тях.

— Хюстън, тук „Лайтнинг“. Чувате ли ме?

— Как е при теб, Майкъл? Как е Джоунс?

— Джоунс е наранен. Има рана на главата и, както мисля, счупени ребра. Диша равномерно, пулсът му е добър. Ще го превържа и няма да му позволявам да мърда.