— Валентина, почакай.

Стракелов внимателно се придвижи към космическия велосипед „Икар“. След като го привърза към скафандъра си, включи системата. Светнаха две контролни лампи — червена над лявото му рамо и зелена над дясното. Предназначението им беше да показват посоката на движение в космоса. Зелено вляво и червено вдясно означаваше, че космонавтът идва срещу онзи, който го наблюдава. Обратното — че той се отдалечава.

Бавно спря на метър и половина от люка. Терешкова му подаде дълъг шнур, към който вече бяха прикачени скафандърът на Кеслър и балонът на Джоунс. Той закрепи шнура към „Икар“ и се извърна.

— Готова ли си, Валентина?

Терешкова избута двамата астронавти през люка и след това отиде към нейния „Икар“. Прикачи другия край на шнура към своя скафандър.

— Готово, Николай Александрович.

Стракелов включи двигателите колкото да опъне шнура. Почувствува леко дърпане. Бързо се извърна към „Квант-2“ и ги включи пак за три секунди. Това беше достатъчно керванът да потегли в желаната посока. Пътуваха по-малко от минута.

Когато прецени, че са на девет метра от отворения люк на „Квант-2“, Стракелов се обади по шлемофона:

— Дай на заден.

Терешкова от другия край на кервана включи двигателите за две секунди на заден ход. След това с общи усилия бавно се добраха до „Квант-2“. Свалиха шлема от скафандъра на Кеслър и отвориха балона на Джоунс. Провериха състоянието и на двамата.

— Контролна кула Байконур. Тук „Мир“.

— Привет, Николай Александрович. Какво е положението?

— И двамата астронавти са живи. Задачата изпълнена.

— Поздравяваме ви, Николай и Валентина! Ще предадем информацията на американските ни колеги.

— Ще преместим астронавтите в лазарета. Ще ви държим в течение за здравословното им състояние.

— Прието, Николай. Хубаво.

Стракелов погледна към Терешкова, която вече беше разкачила металния пръстен, свързващ горната и долната част на скафандъра на Кеслър. Той се усмихна. Техните скафандри приличаха много на скафандъра на американеца. Наведе се и издърпа Джоунс от балона.

Над западните райони на Френска Гвиана

В пълно маскировъчно снаряжение Кемрън седеше спокойно до Мари и гледаше червената лампа над вратата на самолета „Старлифтър“. Този път Пруит не беше с тях. Стомахът го беше присвил здраво. Кемрън го разбираше напълно.

— Добре ли си? — попита тя, държейки ръката му.

— Ами за последен път скачах с парашут преди повече от петнайсет години във Виетнам. Надявам се да си припомня всичко… дано да е така, и то бързо. Предчувствувам, че долу играта ще загрубее.

— Сигурен ли си, че искаш да направиш това?

Кемрън за миг притвори очи.

— Нямам избор, трябва. Това е единственият шанс не само за „Мамбо“, но и за мен самия.

Тя се притисна към него, положи глава на лявото му рамо.

— Разбирам.

Вратата на пилотската кабина се отвори. Едър чернокож войник, също в маскировъчен халат, приближи до тях.

— Една минута, сър! — Войникът отключи вратата. Лампата над нея засвети жълто.

Кемрън стана.

— Време е.

— Моля те, внимавай. Моля те.

Кемрън я погали с пръст по дясната буза и почувства непреодолимия магнетизъм на нейния поглед.

— Двайсет секунди, сър! — Войникът отвори вратата.

Докато вятърът се заигра с косата на Мари, Кемрън си сложи очилата, привърза автомата към крака си и мълчаливо гледаше дясната ръка на войника, чиито пръсти отброяваха последните пет секунди.

— Скачайте! — извика войникът.

Кемрън погледна още веднъж Мари, преди да скочи в бездната.

18.

Северно от Куру, Френска Гвиана

Ортис стоеше неподвижен в края на джунглата заедно със Зимър и петима други от „Мамбо“, които два часа преди това бяха стигнали до сборното място. В разговори помежду си успяха да си изяснят случилото се и стигнаха до заключението, че от първоначалния състав от петнайсет души шестима със сигурност са мъртви, което означаваше, че двама още липсват.

Всичко беше спокойно допреди трийсет минути, когато над тях прелетя самолет на височина 3000 метра според Ортис, може би малко повече. От сечището сега отлитаха два хеликоптера, които стовариха два отряда войници; те и по външен вид, и по начина на действие определено се различаваха от часовите, които Ортис и Зимър бяха очистили предишната нощ.