— Съмнявам се, човече. Между другото, името ми е Тито, а не Ортис.

Кемрън се усмихна.

— Добре, Тито. Убеди ме, че си те бива, но ако искаш да останеш жив, по-добре да се измитаме оттук веднага. Донесох малко продоволствия. Те са зад онова дърво. Къде са другите от „Мамбо“? — Кемрън тръгна към едно палисандрово дърво на петнайсетина метра от тях. Ортис го последва.

— От другата страна на сечището. Къде отиваме?

— У дома, Тито. Прибираме се.

На борда на „Блу Ридж“

Кроу рипна от койката, когато Девънпорт се втурна в каютата.

— Ставай, Кени! Намерихме ги.

— Така ли? Къде? Как?

— Ще ти разкажа пътьом. Нямаме много време. От онова, което ни казаха, останали са живи и здрави седем войници и един цивилен.

— Цивилен ли?

— Е, не съвсем. ЦРУ. Точно той ги е намерил. Както и да е, облечи се и след пет минути те чакам до хеликоптера. Хайде, хайде. — Девънпорт излезе.

Кроу скочи от койката, облече комбинезона си, обу се и грабна шлемофона. Тръгна към палубата.

Куру, Френска Гвиана

Вандерхоф влетя в стаята на контролната кула на комплекса и мина покрай учени и техници, които работеха, координирайки действията на групите в района край стартовата площадка. Пожарите бяха потушени и сега разчистваха площадката.

Отиде в другия край на стаята, откъдето през една врата се влизаше във втора, строго охранявана стая. Вандерхоф извади магнитната си карта и я пъхна в процепа на автомата до вратата. Червената лампа над нея светна зелено и механизмът се включи, вратата се отвори и се прибра в стената. Той влезе в стаята и вратата автоматично се затвори зад гърба му. Вътре работеха двама техници. Те погледнаха към него. Вандерхоф се обърна към по-младия.

— Време е да приведем в действие резервния план.

Младият техник въздъхна.

— Сър, разбирате ли какво означава това?

— Разбирам. Направете го и ме повикайте, когато сте готови.

— Да, сър.

Вандерхоф се обърна и излезе от стаята.

19.

Космически комплекс „Мир“

За Майкъл Кеслър светът не беше на фокус. Колкото повече присвиваше очи и примигваше да проясни зрението си, толкова по-неясно му изглеждаше всичко. Отказа се и въздъхна, когато видя, че някаква фигура се навежда към него. Кеслър се опита да се раздвижи, но не можа. Беше като парализиран.

— Астронавт Кеслър? Михаил Кеслър? Чувате ли ме?

Михаил? Кеслър беше поразен не толкова от въпросите, колкото от плътния женски глас и силния славянски акцент. Стори му се, че жената се мъчи да имитира.

— Михаил Кеслър? Държа ви ръката. Ако ме чувате, стиснете ми силно ръката.

Дали те чувам? Разбира се, че те чувам. Кеслър стисна ръката й.

— Добре, Михаил, много добре. Сега слушайте внимателно. Вие сте на борда на космическата станция „Мир“. Вашето правителство помоли за помощ нашето. Разбирате ли какво ви казвам?

Ново стискане.

— Добре. Приятелят ви, капитан Джоунс, е в критично състояние. Изглежда е получил вътрешни увреждания при инцидента с вашия модел космически велосипед. Трябва да го върнем на земята възможно най-бързо.

Бавно лицето й дойде на фокус. Леко мургава жена с къса черна коса и кафяви очи, облечена в светлооранжев анцуг. Тя се усмихваше.

— Коя…

— Името ми е Валентина Терешкова. Аз съм бордният инженер и имате късмет, че говоря английски.

— Откога аз… ние сме тук?

— Спасихме ви преди повече от шест часа. Бяхте изразходвали запасите от кислород във вашия кораб.

— „Лайтнинг“… къде е корабът?

— На трийсетина метра под нас. Знаете ли, имате късмет, че ви открихме навреме. Още малко и вашият приятел щеше да умре.

Кеслър разгледа помещението. За космически кораб беше просторно. Определено много по-широко от помещението на средната палуба на „Лайтнинг“.

— Казахте, че Текс е в…

— Текс ли? Искате да кажете капитан Джоунс?

Кеслър се усмихна леко.

— Да.

— Да, временно стабилизирахме състоянието му, но е получил сериозни вътрешни увреждания. Трябва да бъде опериран незабавно.

Кеслър премести погледа си към каишките, с които бе прикрепен към койката, много подобни на тези в „Лайтнинг“. Терешкова кимна и го развърза. Той бавно раздвижи крайниците си и завъртя врата си няколко пъти.

— Хм-м… така е много по-добре.

В помещението влезе едър мъж със силно очертани скули и квадратна челюст. Той се придвижи до Терешкова и загледа Кеслър.