Шрифт:
— Вратите на товарния отсек затворени и заключени. Позакърпихме обшивката, доколкото бе възможно. Прибирам се.
— Разбрано, „Лайтнинг“. Разработихме ви нов курс. Ще ви отнеме малко повече време да излезете от орбита, но така ще намалите с около двайсет процента горещината при триенето.
— Колко повече, Хюстън? Не зная колко може да издържи Джоунс.
— Само десет-петнайсет минути, „Лайтнинг“.
— Разбрано. Устройва ме.
— Включете двигателите за излизане от орбита след три минути, „Лайтнинг“.
— Прието. Изменям профила. — Кеслър включи за две секунди страничните спомагателни двигатели. Тягата им беше достатъчна, за да завърти бавно „Лайтнинг“ на 180 градуса. После включи носовите и кърмовите спомагателни двигатели и преобърна кораба наопаки.
— Две минути до излизане от орбита.
— Прието, „Лайтнинг“. Изглеждате добре.
Кеслър си наложи да се отпусне. Погледна дигиталния часовник на контролното табло. Минута и трийсет секунди.
— „Лайтнинг“, тук Хюстън.
— Кажете, Хюстън.
— Ще ви прозвучи налудничаво, но, изглежда, към вас се движи някакъв обект. Същата орбита, относителна скорост 122 метра в секунда.
Кеслър се намръщи.
— За какво става дума, момчета?
— Господи. Току-що увеличи скоростта! Скорост 213 метра в секунда. Трийсет морски мили на юг, петнайсет мили от земята. До сблъскването остават деветдесет секунди.
— Хюстън, какво става, по дяволите? Сигурни ли сте, че това не е „Мир“?
— Абсолютно, „Лайтнинг“. Все още следим руснаците. Не мога да разбера какво е! Господи! Току-що ускори отново! 335 метра в секунда. Ще ви направи таран! До сблъсъка четирийсет секунди… трийсет и пет… трийсет… използвай двигателите, Майкъл! Бързо!
Кеслър посегна към бутоните. Знаеше какво означава да ги включи по-рано. При скорост повече от 32 000 км/ч грешка от една секунда значи да се разминеш с осем километра от мястото за кацане. Той погледна часовника. Оставаше още минута до излизането от орбита, но само двайсет секунди, преди да се превърнат във вечна развалина в орбита. Тъй като „Лайтнинг“ летеше с кърмата напред, Кеслър погледна оттам, сетне във всички посоки. Нищо.
Той зачака. Десет секунди… девет… осем… сега!
Натисна бутоните и горивото от десния резервоар на маневрените двигатели потече към четирите кърмови двигателя. Те се включиха и Кеслър залепна с гръб към облегалката от силното ускорение.
— Шест секунди до удара… пет… четири… О, господи! Погледнете това нещо! — извика Кеслър, докато малката точка в космоса бързо се разрасна. Той отметна глава назад, когато огромният спътник изсвистя покрай него. Изчезна така внезапно, както се бе появил.
— Кучият му син! Не ни уцели. Това беше някакъв проклет спътник!
— Повторете, „Лайтнинг“?
— Казах, че беше спътник. Просто профуча пред очите ми на по-малко от трийсет метра!
— Той като че ли се отдалечава, „Лайтнинг“. Продължете с маневрата за излизане от орбита.
— Разбрано. Една минута и трийсет секунди. Съдържанието на хелий падна на двайсет процента. Хидразинът е петнайсет процента.
— Потвърждаваме съдържанието на хелий и хидразин. Две минути до превключването.
— Прието — потвърди Кеслър. Бордните компютри ще превключат автоматично подаването на гориво от почти празните вече резервоари на системата за маневриране в орбита към по-малките резервоари на кърмовите реактивни двигатели. Очите на Кеслър шареха между уредите с нивото на горивото и часовника. Всичко изглеждаше нормално, но той чувствуваше, че сърдечният му пулс наближава максимума.
— Двайсет секунди, „Лайтнинг“ Петнайсет… десет… пет… две… включване!
Кеслър притвори очи и затаи дъх. Един отказ сега би бил фатален. Компютрите провериха за части от секундата всички клапани и приключиха операцията по превключването.
— Превключването потвърдено, Хюстън. Кърмовите двигатели сега действуват с гориво от собствените си резервоари. Съдържанието на хелий и хидразин в нормални граници. До старта четири минути.
— Прието, „Лайтнинг“. Ситуацията изглежда добра.
Кеслър бавно въздъхна.
— Кажи-речи, Хюстън.
— Мах трийсет, „Лайтнинг“.
— Потвърждавам скоростта.
— „Лайтнинг“, тук Хюстън. Предупреждение. С… за… бавя. Повтарям,… никът се из… ви… око.