Сърцето му затупа в очакване какво ще види. Надяваше се да е земя, но когато шумът отмина и той слезе под 4.5 км при скорост Мах 4.5, пред очите му се простираше само океанът.

— Хюстън, тук „Лайтнинг“.

— „Лайтнинг“, отклонили сте се от курса със сто и седемдесет и седем километра. Какво по дяволите се случи горе?

— Едвам избегнах сблъсък със спътник-самоубиец.

— Повторете, „Лайтнинг“?

— Ще ви разправям по-късно, момчета.

— Чакайте така, „Лайтнинг“. Изчисляваме ви нов курс за кацане.

— Разбрано, но побързайте, Хюстън. Съдържанието на кислород намалява много. — Кеслър погледна уредите. Височина 4.2 км, скорост Мах 4.3. Пое дъх няколко пъти. Недостатъчното съдържание на кислород започна да си казва думата. Виеше му се свят. Кеслър разтърси енергично глава и се помъчи да запази самообладание. Би искал сега да има онази бутилка с кислород в кърмовото помещение за екипажа, но без втори пилот не можеше да си позволи да остави дори за секунда щурвала.

— Няма проблеми, „Лайтнинг“. Избягвайте острите завои. Новият курс нула-осем-нула. Запазете сегашния ъгъл на навлизане. При тази скорост всеки момент трябва да видите брега.

— Хюстън, съдържанието на кислород… критично. Трябва да превключа на автопилот… възможно най-бързо.

— Почакайте, „Лайтнинг“.

Кеслър вече дишаше тежко през устата. Крайниците му започнаха да изтръпват. Знаеше, че след по-малко от минута може да загуби съзнание, ако не докопа онази бутилка кислород.

— „Лайтнинг“, може би нямате достатъчно гориво за спомагателните мотори за автопилота.

Кеслър нямаше избор. Трябваше или да превключи, или да се задуши. Включи на автопилот и пусна щурвала. „Лайтнинг“ запази същия курс.

Тъй като пред очите му притъмняваше все повече всяка секунда, Кеслър се отвърза и тръгна към кърмата. Изведнъж полезрението му се стесни. Беше станал много бързо. Беше по-слаб, отколкото очакваше, свлече се на колене. Тялото му не беше успяло да се пригоди към земното притегляне.

— „Лайтнинг“, тук Хюстън. Как се чувствувате?

Кеслър вече не слушаше. Вдигна глава и видя металната врата на помещението за екипажа. Трябваше да иде там и да вземе малката бутилка с кислород.

Кеслър затътри крака към кърмата. Усещаше тялото си много тежко. Ръцете му трепереха. Обхвана го непреодолимо желание да си почине, но не спря. Не можеше да се предаде след всичко изживяно дотук. Трябва да се бори. Беше командир на кораба. Отговаряше за „Лайтнинг“. Още малко. Така! Влезе, отвори вратата на шкафчето и извади оттам малката бутилка с кислородната маска. Сложи си я и отвъртя вентила на бутилката.

Кеслър пое глътка чист кислород, издиша го и бързо пое още три глътки. Разкашля се и отново задиша дълбоко, преди да стане.

— „Лайтнинг“, тук Хюстън. Обадете се. Обади се, Майкъл. Майкъл?

Кеслър втренчи поглед в празната пилотска седалка и бавно запълзя по ръце и колене към нея, седна и се привърза. Погледна висотомера, който вече падаше под 3.3 км.

— Все още съм тук, шефе.

— Добре дошли у дома, „Лайтнинг“. Виждаме ви на екрана, височина 3000 метра, скорост три-точка-пет Мах. Готови сте за кацане. Тук всички дишаме много по-леко сега.

Кеслър се усмихна. „Лайтнинг“ се носеше сигурно към сухите езерни дъна на военновъздушната база „Едуардс“.

— Хюстън, малко заглъхвате, повторете последните думи.

— Готови за кацане.

— Сега разбрах, Хюстън. Височина 2700 метра, скорост две-точка-девет Мах — говореше високо Кеслър. — Всичко наред на борда.

— Разбрано. Всичко изглежда точно. Ето ви и най-новата метеорологична сводка. Ще минете през много тънък облачен слой на височина 1200 метра. Ветровете горе без промяна, а на земята — две-едно-пет при осемнайсет възела, при пориви до двайсет. Видимост осемдесет километра.

— Май в „Еди“ имат великолепен ден!

— Точно така, „Лайтнинг“.

Докато совалката се спускаше на около километър и нещо от земята, Кеслър видя, че компютрите изключиха спомагателните двигатели. Въздухът беше достатъчно плътен, за да се разчита само на свободното плъзгане.

— Привет, „Лайтнинг“. Добре дошли в Калифорния.

Кеслър погледна вдясно и забеляза първия от самолетите, които щяха да ги придружат до кацането им — един „Т-38 Талън“ на ВВС.