— Не знам дали сърцето на Мей е било изстинало, Франи. Жената е проститутка. Може и наистина да се е влюбила в Неш, но вероятно с него просто й е било по-изгодно от финансова гледна точка. Така че, като й е помогнал Анди с гаранцията… Може просто да е искал да се разбере, че и той има пари и ще ги похарчи за нея. По дяволите, половин милион, толкова пари наистина свидетелстват за сериозни намерения.

— И би останал доволен от това?

— Не знам. Предполагам. Както и да е, това е имал и преди.

Франи разтриваше гърба му, като се полюшваше напред-назад.

— Не — отвърна тя. — Той я е обичал и каквото и да е изпитвала Мей към него, сигурно е вярвал, че и тя го обича. Преспапието, забрави ли? Това е специален подарък. Послание.

— Хм.

— След като го е напуснала веднъж, не вярвам наистина да е мислел, че ще си я купи обратно. Вече е бил разбрал, че тя не го обича, дори и да го е вярвал преди. Тогава сигурно съществува друга причина.

Харди поклати глава и се облегна на Франи.

— Е, докато я измислиш, поне ще разбереш защо всичко това не ми даваше да заспя нощи наред — той се изправи и премести Бек на рамото си. — Но край с това.

— Просто ми е жал за Анди. Искам да кажа, ако онази жена Шин наистина е невинна, тогава той просто се отказа от всичко за нищо.

— Така е — отвърна Харди. — Хората непрекъснато го правят.

Той се отби до Глицки, преди да отиде в собствения си кабинет, но сержантът го нямаше. Написа му кратка бележка за несъответствието в показанията на Кен Фарис относно това, кога за последен път е бил видян Неш и реши, че с това задълженията му към делото „Оуен Неш“ приключват.

После, залепена в центъра на бюрото му, прочете „повиквателната“ от Драйсдейл, който искал да го види веднага, щом дойдел заедно с цялата документация поделото „Неш“.

Започваше да се превръща в навик, разходката до кабинета на Лок, въпреки че този път беше с издутото, специално „адвокатско куфарче“. Харди седна в преддверието, като се вслушваше в приглушените звуци, идващи през затворената врата. Секретарката изглеждаше необичайно заета, печаташе, попълваше. Интеркомът изжужа, тя го натисна и каза: „Да, чакал отвън.“.

Изминаха още няколко минути и Харди се облегна назад, отпусна се, кръстоса крака и взе спортната страница от ниския край на масичката до стола му.

Най-новото беше, че Боб Лъри се опитва да придвижи „Джайънтс“ или към Сакраменто, или към Сан Хосе, или към Портланд, въпреки че се споменаваше и Хонолулу — голямата бейзболна традиция на Хаваите. Проблемите на бездомниците, помисли си той. Това беше отбор, който никой не искаше да прибере у дома. Той обърна на класирането. До средата на годината — девет загуби, трето място. Не беше катастрофално, не беше и кой знае какво. Как можаха да си продадат Кевин Мичъл?

Вратата се отвори и Елизабет Пулиъс излезе. Не изглеждаше особено забързана, но въпреки това мина покрай Харди, без да отвърне на поздрава му, сякаш никога преди не го бе виждала.

— Приятен ден — каза той зад гърба й.

Драйсдейл беше на прага и го повика с пръст.

— Защо имам предчувствието, че разговорът няма да е сто процента приятелски? — попита Харди.

Лок директно мина на въпроса.

— Ти ли си казал на този репортер Елиът, че прокуратурата е изискала банковите сметки на Анди Фаулър?

— Не. Някой ви е казал, че аз съм го направил ли?

— Говорихме за изтичането на информация и т.н. и преди, нали така?

— Да, сър. Някой ви е казал, че информацията изтича от мен, така ли? Изисквали ли сме сметките му?

— Искам да ми кажеш всичко, което знаеш за Анди Фаулър.

— Пулиъс ли ви го е казала? Ако е тя, тогава лъже.

Драйсдейл, който стоеше зад гърба на Харди, с ръце в джобовете, пристъпи напред.

— Имаме проблем, Диз. Истински проблем. Ти имаш проблем.

— Фаулър — Лок не искаше да изостави темата.

— Какво общо имам аз с Фаулър?

— Оня ден са те видели да влизаш в чакалнята за свидетели с Джеф Елиът.

— Мога ли да попитам кой ме е видял? Или по-скоро, кой е сметнал за важно да ви уведоми?

— Това няма значение — отвърна Лок. — Важното е, че си знаел нещо, касаещо дело за убийство и си го скрил от нас.

Харди откри, че започва да му става горещо.

— Как да няма значение, по дяволите! Обвинявате ме в нещо, а не ми позволявате да се срещна с обвинителя си. Мислех си, че поне в една служба, в която се прилага закона, отделяме внимание на подробността да се стигне до истината.