— Излъгал те е.

— Благодаря ти.

Ейб преглътна, пийна глътка „Кола“, схруска леда.

— Моля.

— Как сме ги пропуснали миналия път, отпечатъците?

Ейб разтърка лицето си.

— По два начина, вероятно. Първият, никой не е погледнал пълнителя. Отпечатъците на Шин бяха по цевта, тя беше заподозряната, край на търсенето. Вторият — Ейб вдигна два пръста — намерили са отпечатъци, които не са могли да идентифицират. После, когато вече са знаели, че търсят Фаулър, са ги сравнили с неговите.

— Това трябваше да излезе отдавна.

— Не. Отпечатъците му не са били в компютъра. Сверяваме отпечатъците, които намерим, с тези на зарегистрираните престъпници и ако не излезе нищо, какво очакваш да направим, да проверим всички отпечатъци на света ли? — Глицки повдигна рамене. — Не ми е приятно да го казвам, но тези неща понякога се изплъзват.

Харди изпсува.

Глицки кимна отново.

— Вероятно по малко и от двете.

— Ейб, заставих се да погледна нещата и от страната на обвинението, но истината е, не мога да повярвам, че го е извършил. Че би ме излъгал за…

След като му хвърли един саркастичен поглед, Глицки разтърка ушите си, като че ли не беше чул както трябва.

— Извинявай — каза той, — стори ми се, че каза, че един престъпник не би те излъгал?

— Това не е просто някакъв престъпник, Ейб. Това е бившият ми тъст. Познавам го — или поне си мислеше, че е така. — Съдия от Върховния съд, за Бога.

Ейб се пресегна и сграбчи останалото от сандвича на Харди.

— Сигурен съм, че няма да го доядеш… Каза, че си назначил полиграф за днес, нали? Това ще ти покаже. Може би. А може би не — Ейб се усмихна с ужасната си усмивка.

Специалистът по полиграфия — Рон Рейнълдс, висок, слаб мъж със сив костюм, бяла риза и синьо-черна вратовръзка — го чакаше в кафето за посетители на втория етаж на сградата, в която работеше, близо до административния център.

След като се запознаха, преминаха направо към деловата част.

— Ще настоявате ли за приемането му като доказателство в съда? — попита Рейнълдс.

— Не го правя заради съда. Правя го заради себе си.

Не за пръв път чуваше адвокат да го казва. От време на време, макар и не особено често, искаха да вярват на клиентите си.

Харди продължи.

— Мисля си обаче, че фактът, че клиентът ми желае да се подложи на теста, може да повлияе положително върху съдебните заседатели.

— Ако успеете да направите така, че да бъде допуснат като доказателство, в което се съмнявам.

— Е, мога да опитам.

Харди извади едно тефтерче с бележки и започнаха да ги преглеждат. Беше подготвил двайсетина въпроса, изискващи „да“ или „не“, на които Фаулър трябваше да отговори и които бяха свързани с Оуен Неш и Мей Шин. Рейнълдс добави десетина други за, както той го нарече, коригиране.

— Ще ги минете всичките с него преди теста, нали? Без изненади, нали така?

— Разбира се. Възнамерявате ли да присъствате?

— Ще остана навън, но ще съм наблизо.

Рейнълдс си помисли, че това беше правилният отговор.

— По-добре е без прекъсвания — кимна одобрително той.

Но преди Анди Фаулър да се подложи на теста, самият Харди се нуждаеше от няколко отговора.

Отново се намираха в „А“ помещението за свиждане. Пазачът още държеше съдията за ръката, когато Харди, крачейки около масата, започна:

— Ще ми кажеш ли как отпечатъците ти са се озовали вътре в оръжието, с което е било извършено убийството, върху пълнителя?

Фаулър замръзна на място. Пазачът също не помръдваше. Харди се втренчи за миг в клиента си, после възвърна самообладание. Многозначително поблагодари на пазача и го изчака да излезе и да затвори вратата зад гърба си.

Анди се беше съвзел.

— Шегуваш ли се?

— Не ми излизай с тия, Анди!

— Моите отпечатъци?

Харди беше бесен. С всеки изминал ден той навлизаше все повече и повече в делото, все по-твърдо и твърдо решен да го отърве, но това беше главно, защото все си повтаряше, че съдията е невинен. Беше си обещал, че ще се захване със защитата на Анди, само ако има основание да смята, че е невинен. Разбира се, никой, освен убиеца, бил той Анди или не, не можеше да бъде сто процента сигурен за онова, което се бе случило на „Елоиз“, но Харди не беше професионален адвокат. Нямаше да се захване, наистина нямаше да се захване, ако знаеше, че Анди го е извършил.

Фаулър тихо изпсува зад гърба му и Харди се извърна.

— Заредих пистолета, вместо нея, Диз. Това е невероятно. Беше преди месеци. Изобщо не ми беше хрумвало, Диз, кълна се в Бог.

— Зареждал си й пистолета?

Той кимна.

— Страхуваше се да го докосне. Някой от предишните й… някои й го беше подарил, а тя дори не го бе заредила. Беше в нощното шкафче до леглото й. Казах й, че няма смисъл да държи пистолет за самозащита, ако не е зареден и го заредих.

— Не е бил в нощното й шкафче, Анди. Бил е на „Елоиз“.