— Или произхода на загадъчното мартини? — беше попитал Моузес. Миналата сряда вечер в „Ует Уа“.

— Самото мартини не е загадъчно — отвърна Харди.

— Но идеалното мартини може да бъде загадъчно. — Двама бармани, Господи, но най-накрая бяха стигнали до съгласие.

Франи се усмихваше, докато си спомняше. Връщаше се по коридора от външната врата със сутрешния вестник. Остави го на масичката пред Ребека, която рисуваше с каша по подноса на високото си столче. Както си беше права, тя отвори първата страница, сграбчи една наденичка и пое чашата с кафе, която Харди й подаде.

— Този Джефри Елиът взе да се превръща в рубрика.

Харди се приближи и застана до нея, с ръка около кръста й.

„Арестуван заподозрян в убийството на Оуен Неш

от Джефри Елиът, репортер на «Кроникъл»

Вчера полицията арестува Мей Шин, предполагаемата любовница на Оуен Неш, обвинена в убийството на местния финансист. Според полицая, който я е арестувал, сержант Ейбрахам Глицки, г-ца Шин си била купила билет за Япония, след като тялото на Неш бе открито на брега на океана в четвъртък и се опитала да избяга от правосъдието, въпреки, че била дала съгласието си да остане в града.

Макар Глицки да отказа да навлиза в подробности относно събраните до момента доказателства, той призна, че при обиска на яхтата на Оуен Неш, «Елоиз», са били открити следи от кръв и една двайсет и пет калиброва берета, регистрирана на името на г-ца Шин. Освен това бил открит и забит в стената на яхтата куршум. С пистолета било стреляно два пъти и в тялото на Неш има две рани. Балистичната експертиза все още не е идентифицирала окончателно пистолета като оръжието, с което е било извършено убийството, но Глицки сподели, че смята възможността за «твърде вероятна».“

Статията продължаваше на задната страница, но Харди вече беше на телефона.

— Така най обичам — каза той, — да следя разкритията и действията на моите скъпи приятели и колеги от вестниците.

— Какво дъвчеш? — попита Глицки. — Звучи вкусно.

Харди глътна наденичката си.

— Забравил си телефонния ми номер, Ейб. Ще ти го дам.

— Да ти звъня в петък вечер? Хайде бе! Разговарях с Елиът около девет и половина, десет. Мислех да ти се обадя тази сутрин.

— Какво си правил, та си разговарял с Елиът?

— Колата ми пак се развали. Той беше в Палатата. Докара ме до къщи.

— Какъв човек само — отбеляза Харди.

— Изглежда добро момче.

— Знам, че изглежда. Най-доброто на света. Излязла ли е от затвора?

— Съмнявам се. Предполагам, че зависи на кого се е обадила. Един опитен адвокат би могъл да намери съдия, който да определи гаранция и да я изкара още днес.

— А аз кога ще говоря с нея? Тя ли го е направила?

След минута мълчание, Глицки отговори.

— Не знам. Може и да е. Няма алиби. Пистолетът е неин. Опита се да се укрие от правосъдието и си е купила билет за Япония, след като Неш беше идентифициран, след като бе публикувано в пресата.

— Няма алиби?

— Прочутото „Цял ден си бях сама вкъщи“. Кога за последно си бил сам вкъщи, без някой да ти се обади по телефона, без да те потърси? Не ми се искаше да замине за Япония.

— Мислиш ли, че трябва да сляза долу и да я видя?

— Хей! — Франи го стрелна с очи. — „Мартинес“ — прошепна тя. — Загадъчното мартини, забрави ли?

Обикновено през почивните дни персоналът в Съдебната палата бе сведен до минимум. Прокуратурата официално беше затворена. Съдебните зали не се използваха. Разбира се, полицаите продължаваха да си вършат работата и хора влизаха и излизаха от ареста, който се намираше на най-горните етажи, докато новият отзад не бъдеше завършен. Един банков служител дежуреше по двайсет и четири часа на ден, за да пуска хората на свобода, в случай че можеха да си платят гаранцията. Адвокати идваха и си отиваха. Имаше и посетители.

Харди бе паркирал на обичайното си място под магистралата, като беше обещал на нещастната Франи, че ще се прибере до обяд за тяхната забежка в историята. И без това не би искала да пиеш мартини преди обяд, беше й казал той. Тя му бе отвърнала, че нямала намерение да пие мартини в продължение на седем и повече месеца и във всеки случай, била приела идеята, само за да бъде със съпруга си, брат си и дъщеря си, и да прекарат празниците заедно, което явно с всеки изминал ден отивало на все по-заден и по-заден план за него.