— Господа, проблеми ли имате?

По-ниският от двамата мъже се извърна.

— Знаете ли кой съм аз?

— Не знам — отвърна Харди.

Не му обърна внимание.

— Представлявам тази жена, а тя е подложена на тормоз от областния прокурор…

— Никой никого не е тормозил…

— Запазете си го за апелационната жалба, ще ви е необходимо. Да не говорим пък за процеса.

— Кой, по дяволите, сте вие?

— Аз съм Дейвид Фримън, адвокатът на г-ца Шинтака, а вие нямате работа тук.

Подобно на всички останали в сферата на съдебната система, независимо от коя страна на залата се намираха, Харди бе чувал за Дейвид Фримън и присъствието му моментално го сащиса, Фримън беше легенда в града, адвокат от световна класа с безброй спечелени дела — а ето го него, Дизмъс Харди, новоназначен прокурор, на място, където формално не би трябвало да бъде. Не знаеше как се бе установила връзка между Мей Шин и Дейвид Фримън, но беше ясно, че такава вече съществуваше и тя едва ли бе обещаваща, що се отнася до шансовете на Харди.

— Как…

Фримън го сряза.

— Защото за щастие на правосъдието, някои съдии могат да бъдат открити и през празниците. А сега се омитайте оттук, колега, или кълна се в Бога, ще подам иск за лишаването ви от адвокатски права.

Мей се обади:

— Но той не…

Фримън властно вдигна ръка.

— Не казвай нито дума повече!

Съдия Анди Фаулър наблюдаваше как топката му полита към средата на окосената част между двете дупки, постепенно набира височина в ясната синева и се понася из топлия сух въздух. Най-после падна, прецени той, на около сто и осемдесет метра, отскочи и се претърколи още три и половина метра. Оставаше му само един къс удар с металния стик до флагчето.

Фаулър вдигна поставката си със замах и доволно ухилен се запъти към електрокарчето. Човекът си разбираше от играта. Гари Смит беше брокер на Фаулър и днес негов партньор. Играеха на по двайсет долара за дупка, а сега, на четиринайсетата, бяха вдигнали на осемдесет. Гари нямаше още дори трийсет и пет, беше второ поколение член на „Олимпик Клъб“.

Другите двама, и двамата също членове, разбира се, бяха баща и син, Бен и Джо Уит от агенцията за недвижими имоти със същото име. Бен Уит бе горе-долу на същата възраст като Фаулър, но изглеждаше десет години по-стар. Негов ред беше.

— Мисля, че съдията тук трябва да премисли дванайсетия си хандикап — той се завъртя и направи порядъчен удар от около сто и седемдесет метра заедно с търкалянето, отдясно на окосената част между двете дупки. — Това — каза той — е подходящ удар за хора на нашата възраст, Анди.

Качиха се на електрокарчетата си и се отправиха надолу.

— Добре се справяш днес — отбеляза Гари.

Анди смучеше поставката на топката си. Носеше бяла бейзболна шапка с емблема, кафяви панталони и поло. Той проследи полета на ято лястовици към една от евкалиптовите горички, които ограждаха полето.

— Мисля, че голфът сигурно е Божията игра — каза той. — Да сполучим с ден като днешния.

— Ако е Божията игра, тогава Господ е садист — Гари спря колата и слезе да си вземе топката. Както се бе получавало през по-голямата част от следобеда, топката на Анди беше по-добрата.

Анди запрати топката на височината на флагчето, на четири стъпки от него. Ударът на Гари се приземи върху ръба на дупката, отскочи и почти докосна флагчето, после се претърколи на около три метра и половина встрани.

— Пак твоя топка — въздъхна Гари.

Докато чакаха на тревата Бен и Джо, Гари каза на Анди, че се радва да види, че се чувства по-добре.

Някои от нас доста се разтревожиха последните няколко месеца — заяви той. — Не приличаше на себе си.

— А, старчески несгоди, това е всичко — Анди очерта въображаем лек удар към дупката. — Отпускаш се. Имаш проблеми, не по-страшни от на който и да е друг и забравяш, че просто можеш да се раздвижиш малко, за да ги накараш да изчезнат. Точно както в голфа, ако седиш прекалено дълго и зяпаш топката, много скоро тя започва да ти прави физиономии и преди да се усетиш, става невъзможно да я удариш както трябва. Онова, което трябва да направиш, е просто да удариш така, че да се разхвърчат трески. Извини ме за изтърканата метафора. Така поне не играта те прекарва, а ти нея. Не както аз се оставих да ми влезе под кожата.

— Вероятно би могъл да й позволиш да постои още малко там, за да дадеш шанс на нас, младите.

Анди очерта още един въображаем удар и вкара топката в дупката. Погледна нагоре и се ухили.

— Няма да делим на четири — отвърна той. — Победителят печели всичко.

19

Харди бе прекарвал и по-приятно почивните си дни.

Историята на мартинито се оказа доста калпава. Тъй като Моузес и Харди на практика бяха живели в „Литъл Шамрок“ на „Девето“ и „Линкълн“ в хладния и ветровит квартал „Сънсет“ в Сан Франциско в продължение на много години, едночасовото пътешествие из разни малки барчета в друг ветровит град в най-добрия случай, решиха те, беше тъпо.