Отиде при дока и свали маратонките, чорапите и малката си чантичка. В нея се помещаваха бутилка вода, компактния деветмилиметров пистолет, с който никога не се разделяше. Гмурна се във водата, морето му подейства релаксиращо и той се отпусна за около пет минути, за да се разхлади. Реши да отиде първо в Обединения център за борба с тероризма преди срещата в Белия дом. Върна се в къщата, взе си душ и се обръсна. Облече си светлосив летен костюм, набързо закуси и напълни термоса си догоре с горещо черно кафе. В 7:40 той беше в офиса на заместник-директора на ФБР по борбата с тероризма. Рап и Скип Макмахън се познаваха само от няколко години, но се разбираха добре. Дори доста добре — Рап веднага усети, че Макмахън се държи малко странно. Мич седна на единия от столовете пред бюрото на Макмахън. Кабинетът миришеше на прясна боя и нов мокет. Рап беше леко изненадан, когато видя Макмахън облечен в официална риза с къс ръкав и вратовръзка. За щастие модните вкусове на заместник-директора на Бюрото нямаха нищо общо със способностите му на федерален агент.

— Ти си се върнал — бяха единствените думи на Макмахън.

Рап кимна и отпи от кафето. Забеляза и нехарактерно изнервеното поведение на събеседника си. Нещо ставаше. Досещаше се, но първо щяха да си разменят обичайните любезности. Спомни си какво му каза Акрам снощи.

— Скип, не ми се струваш много ентусиазиран.

— Ами… не можем всички да сме чаровни и красиви като теб.

Рап се засмя.

— Да, прав си. — Той прокара пръст по белега на бузата си.

— Още ли мрънкаш за тая дреболия? — Макмахън поклати глава и престорено изрази учудване. — Това не е нищо. Трябва да видиш белега от моята вазектомия. По-дълъг е поне с трийсет сантиметра.

Мич отново се засмя.

— Вярно ли е, че напускаш?

— Откъде го чу? — предпазливо попита Макмахън.

— Подслушваме всичките ви телефони. — Рап запази каменна физиономия, като на играч на покер. — Знам от години за вазектомията ти.

Макмахън се усмихна резервирано и попита:

— Сериозно ли говориш?

— Айрини ми каза.

Заместник-директорът се обърна към празната бяла стена. Беше я помолил да не казва на никого за бъдещите му планове.

— Не се притеснявай — продължи колегата му от ЦРУ. — Разбрах го, защото чух, че Раймър от Министерството на енергетиката мисли да си намери работа в частния бизнес.

— Наистина ли? — Макмахън изрази едновременно облекчение и изненада. — При кого?

— Не знам.

Двамата се намираха в сходно положение. Бяха отдали над трийсет години от живота си в служба на държавата и макар че до задължителното пенсиониране им оставаше малко, и на двамата им беше обещано удължаване на срока поради особената важност на постовете, които заемаха.

— Ами… Не бих казал, че ако се оттегли, ще го виня за нещо. Но със сигурност отсъствието му ще се почувства.

— Това е важи и за теб.

Макмахън не беше убеден в тези думи.

— Месец след като се оттеглим, вие ще сте забравили за нас.

— Не е вярно и ти го знаеш. Бихме предпочели да си останете на местата, но ще ви разберем, ако изберете по-доходния вариант.

Рап знаеше, че на Макмахън са му предложили да оглави охраната на верига казина в Лас Вегас. Само сметката му за служебни разходи щеше да е два пъти по-голяма от държавната му заплата. Да не говорим за останалите привилегии и тлъстата заплата. Човекът си го заслужаваше.

— Е, още не съм решил окончателно.

— Искаш ли да ти кажа какво е моето мнение?

Макмахън се облегна в стола и подпря брадичката си с длан.

— Разбира се.

— Както вече ти споменах, за мен ще е по-добре да останеш. В Бюрото хората с твоите способности и талант се броят на пръсти. В същото време обаче част от мен се надява да получиш работата. Достатъчно глупости си търпял. Искам да се наслаждаваш на живота, докато още можеш да го правиш.

Макмахън се усмихна. Точно така си мислеше и той.

— Оценявам позицията ти. Но не е лесно да взема решение.

Рап сви рамене.

— По-лесно ще е, отколкото си мислиш. — После смени темата: — Докато си още на държавна служба, би ли ме въвел набързо в ситуацията?

— Разбира се. Ти снощи ли се върна?

— Да.

— Добре… Цяла нощ се опитвах да оправя тая бъркотия. Положението се подобрява.

— Как?

— Какво знаеш за случилото се вчера?

— Имам представа за общата картина. Открихме детонатор и пари в брой на един от двата кораба, които плаваха за Ню Йорк, и експлозиви в друг кораб, пътуващ за Балтимор. Единодушното мнение е, че те са искали да съберат всичките елементи на едно място и да сглобят бомбата.

— Точно така.

— Радиоактивният материал в момента се тества в пустинята, а двамата, които са се опитали да го вземат, надявам се, се намират в тъмна килия и с тях вършат много лоши неща. — Рап каза това с престорена усмивка. Съмняваше, че съдбата на терористите е такава.

Макмахън кимна колебливо. Не знаеше откъде да започне.

— Снощи в полицията на Чарлстън се получи обаждане за труп на неизвестен мъж. Нещастникът беше намерен в един закрит паркинг, наръган с нож. По стечение на обстоятелствата този паркинг гледа към дока, в който вчера пристигна нашият малък пакет.