— Държим ги под арест — заувърта.

— Къде? — Рап усети нещо нередно.

Макмахън стана и затвори вратата.

— Държат ги в Изправителното заведение на окръг Феърфакс.

— Не, не говориш сериозно. Те са тук, в града?

— Виж… преди да си се втурнал… трябва да ти кажа някои неща. За начало… и двамата са натурализирани американци.

— Ни ме пука, ако ще да са първородните братя на президента! — извика Рап. — Трябваше да ги затворят в казармата на флота в Чарлстън или дори в Гуантанамо. Но най-добре ще е, ако ми ги предадат на мен!

— Мич, те имат адвокат.

— Адвокат! — Рап скочи на крака. — Ти майтапиш ли се?

— Не е обикновен адвокат… Той е специалист по човешките права от Атланта. Има много връзки във Вашингтон. Вчера се обърна към медиите и…

— Не ме интересува кой е! — прекъсна го Рап. — Та това е смешно!

— Вината не е моя — оправда се Макмахън. — Повярвай ми.

— Чакай да позная. Те са араби, нали?

Макмахън кимна.

— Саудитци?

Заместник-директорът на ФБР кимна отново.

— Значи ми казваш, че двамата саудитци, които без съмнение са уахабити, вчера са се появили в Чарлстън, за да приберат ядрена бомба и ФБР е решило да бие отбой, защото са си наели адвокат?

— Ние не бием отбой и заповедта не е по инициатива на Бюрото. Идва директно от Министерството на правосъдието.

— От главния прокурор?

— Малко или много.

— Главният прокурор получава заповедите си от президента. Да не би да намекваш, че идеята е на президента?

— Не. Знам със сигурност, че не е негова идея. Дошла е от някъде другаде.

— Откъде?

Макмахън се поколеба, не от страх, че ще си навлече неприятности, а от предпазливост.

— Добре, ще ти кажа как започна всичко. Но искам да разбереш и гледната точка на останалите.

— Какво ще рече това? — изсумтя Рап.

— На теб не ти се налага да играеш по правилата, но ФБР е длъжно. Искам от теб само да разбереш законовите и политическите последици от случилото се вчера. Изслушай ме и после постъпи така, както намериш за добре.

Рап не разполагаше нито с търпение, нито с желание да слуша повече. Но тъй като искаше да разбере кой стои зад изключително глупавото решение, озапти гнева си за още няколко минути.

> 55

Тъмносиньото беемве петица се стрелна по натоварените улици с шеметна скорост. Макар и ядосан, мъжът зад волана владееше напълно автомобила. Вместо да прекоси река Потомак по моста Теодор Рузвелт Мемориъл, той пресече двете платна на шосето и отби по пътя към Паметника на морските пехотинци. Лесно откри лимузината. Рап зави към северната страна на монумента и рязко спря точно зад лимузината.

Както винаги, той набързо огледа района, докато паркираше колата и разкопчаваше колана си. После взе ключовете и слезе. Докато вървеше към лимузината, продължи да проверява обкръжаващия го пейзаж за нежелани наблюдатели. Задната врата на автомобила беше отворена и той се качи в него.

Доктор Кенеди беше включила портативния телевизор и четеше някаква папка. Тя дори не си направи труда да вдигне очи, за да погледне към най-добрия експерт на ЦРУ по борбата с тероризма. Кенеди не беше присъствала на срещата, по време на която бяха убедили президента да постъпи по този начин. Когато разбра за това обаче, първата й мисъл беше как ще побеснее Рап.

— Добро утро.

— И какво му е толкова доброто? — отряза я Рап.

Кенеди затвори папката и бавно свали очилата си.

— Радвам се да те видя отново цял и невредим.

След жена му и брат му Стивън, Айрини навярно беше следващият най-близък и важен човек в живота му. В много отношения нейното влияние върху него беше по-силно от това на първите двама, взети заедно. Кенеди знаеше за него неща, които те най-вероятно никога нямаше да разберат.

Въпреки силната му привързаност към Кенеди, понякога нейното дяволски спокойно и уравновесено поведение го подлудяваше.

— Айрини, главата ми ще се пръсне всеки момент… затова, да си спестим любезностите. Какво по дяволите се е случило, докато бях в Афганистан?

Именно затова Кенеди го беше помолила да се срещнат тук. Не можеше да позволи подобно избухване в Белия дом.

— Най-простата версия, Мичъл, е, че вчера са били арестувани двама американски граждани във връзка с готвена терористична атака. Имали са право на адвокат, наели са и…

Рап затвори очи и заклати глава.

— Не ми повтаряй официалното заявление. Искам да знам как за Бога си позволила да стане така.

— С две думи… изпревариха ме и ме изиграха.

— Как?

— Бях заета с друго.