— Дори не са се посъветвали с теб? — Рап не вярваше на ушите си.

— Не точно. Когато разбрах, вече беше твърде късно.

— Идеята на Джоунс ли беше? — Рап ненавиждаше началничката на президентския кабинет.

— Тя участва във взимането на решението, но според мен инициативата е на Министерството на правосъдието.

— Стоукс?

— Да, и една от заместничките му.

Рап поклати глава.

— Не разбирам. Мислех, че сме се оправили с всичките тия глупости, като приехме Закона за защита на нацията.

— И аз така мислех, но явно сме се лъгали.

— Как така?

— Левите не биха позволили съществуването на подобен закон. Трябваше да се досетя, че щом шокът от 11 септември 2001 г. поутихне, ще се заемат с отмяната му.

— Айрини… ти ме познаваш. Пет пари не давам за политиката и за ония деветдесет и девет процента глупости, които се вършат в тоя град. Но извинявай… тези двамата са участвали в заговор за взривяването на ядрена бомба в столицата Вашингтон. И сега от ФБР ми казват, че не мога да говоря с тях, защото си имат адвокат.

— Мич, на мен също никак не ми харесва подобно развитие, но точно сега не виждам какъв друг избор имаме. Цялата работа беше огласена в медиите.

— Знам как да действаме. Ще им отнемем американското гражданство, защото са дошли в Америка с цел да извършат терористични актове. После ще ги стиснем в менгемето, докато не издадат и последния си проклет съучастник, и последното късче информация.

— Мич, някой вече е пуснал духът от бутилката. — Тя посочи към телевизора, по който показваха някакъв репортер, застанал в прес залата на Белия дом. — Медиите вече научиха доста неща. Всеки момент президентът ще направи изявление. Става въпрос за политика, за кампания за преизбиране. Президентът иска да съчетае и двата подхода. Един строг съдебен процес срещу тези двамата ще се отрази добре на имиджа му и ще бъде добър рекламен ход. В същото време ще гледа да успокои притесненията на крайно левите за Закона за защита на нацията.

Рап поклати глава.

— Мустафа ал Ямани се разхожда на свобода из Щатите. Имаме мъртъв арабин в закрит паркинг в Чарлстън, имаме изчезнал пакистански ядрен учен, който е пристигнал в понеделник в Атланта и, по стечение на обстоятелствата, двама мъже, заловени в Чарлстън вчера, които също са от Атланта. — Рап замълча. Беше крайно разочарован. — На някой не му ли мина през ума, че двамата мъже, които ФБР държи, ще ни помогнат да открием ал Ямани и ядрения учен?

Кенеди споделяше разочарованието му. Но знаеше, че Министерството на правосъдието за нищо на света не би позволило някой от ЦРУ, камо ли Мич Рап, да припари до двамата ценни арестанти. В същото време нейният храненик вече беше избрал пътеката на войната и тя не възнамеряваше да го спира.

— Необходимо е само да го кажеш на президента. Постарай се все пак да проявиш уважение — отвърна тя.

> 56

# Атланта

Вторият мотел беше по-зле от първия. Мокетите бяха лекьосани и почернели от мръсотия, а покривките на леглата бяха направени от някакъв грозен лъскав плат. Имтаз Зубаир не се оплака. Да го стори пред ал Ямани щеше да е глупаво, особено предвид факта, че саудитецът в момента повръщаше в банята. Умираше от радиационно облъчване.

Зубаир беше виждал подобна картина и преди, докато работеше в атомната електроцентрала в Часнуп, Централен Пакистан. Един от сензорите се беше повредил и не регистрира изпускането на радиация. Техникът бе продължил да работи в заразеното помещение, направо изкара цялата си смяна. Разбра го после, но беше късно.

В рамките на един ден човекът започна да повръща, а кожата му се покри с червени възпалени петна. Очите му се подуха, последваха болезнени спазми и агония, накрая ръцете му омекнаха като желатин и той умря от силен кръвоизлив. Зубаир още помнеше виковете му. Какъв ужасен начин да умреш.

Той седна на ръба на леглото и впери поглед в телевизора. Ал Ямани му беше наредил да го извика, когато се появи американският президент. Според репортера изявлението закъсняваше, но очакваха да започне всеки момент.

Когато най-накрая президентът се качи на трибуната, Зубаир извика саудитеца. Секунда по-късно онзи излезе от банята и избърса устата си с хавлия. Зубаир забеляза кърваво петно върху хавлията и го попита:

— Мога ли да облекча с нещо бремето ти?

Ал Ямани поклати глава и също седна на леглото. Той с интерес чакаше да чуе какво ще каже американският лидер. До президента застанаха двама мъже и една жена.

— Ще направя кратко заявление и ще отговоря на няколко от вашите въпроси, след което ще дам думата на главния прокурор Стоукс. Вчера Министерството на правосъдието и ФБР осуетиха голяма терористична атака на „Ал Кайда“ срещу Вашингтон. Както пресата вече отбеляза, планът на терористите беше да вкарат с контейнеровози частите на мощна бомба. Благодарение на упоритите усилия и навременните действия на Министерството на правосъдието, ФБР, ЦРУ и Министерството на отбраната атаката беше предотвратена и като резултат организацията на „Ал Кайда“ претърпя сериозно поражение. Терористичните клетки, разположени тук, в Съединените щати, бяха разкрити и в момента се извършват арести на членовете им. Сега ще отговоря на част от въпросите ви, след което изявление ще направи и главният прокурор Стоукс.