— И’аа шас ели — дз ’ин ница — обърна се тя към мъжа. Вождът се взря в нея невярващо.

— И’аа шас — отвърна той припряно, сякаш току що се опомни. — Откъде…?

— Прекарах известно време с Тано пуебло — каза Нора. — Само това знам на вашия език, така че, моля ви, не ми отговаряйте. — Тя се усмихна и протегна ръка. — Нора Кели, един от кураторите на шоуто. Предполагам, че съм говорила с един от вашите хора.

— Говорихте с мен.

— В такъв случай вие сигурно сте господин Уаметоуа.

Старецът кимна.

— С какво мога да ви помогна? — попита тя.

— Те искат да се помолят — провикна се Морсо някъде отстрани.

Нора я игнорира и се постара да концентрира вниманието си върху Уаметоуа.

— Молим се на маските — отвърна той. — Искаме само това — да поговорим с нашите маски.

— Да поговорите с тях?

— Да. Да ги уверим, че сме тук, че ни е грижа за тях, че не са забравени.

С периферното си зрение Нора видя, че Манети върти очи.

— Това е толкова прекрасно! — просълзи се Морсо и обърна глава, така че камерите да хванат профила й. Пробляснаха още няколко светкавици.

— Ние вярваме, че маските са живи, че имат душа. Бяха сами, далеч от нас в продължение на дълго време. Сега сме тук, за да ги благословим и успокоим.

Внезапно решението я осени.

Тя се престори, че се замисля. От кратката седмица, която бе прекарала с Тано пуебло в дните, когато беше аспирантка, си спомни, че те гледат на всяко решение, което е взето бързо, като на лошо.

— Тук не е подходящото място за това — каза тя най-сетне.

— Тъкмо това се опитвах да кажа и аз… — започна Манети. Нора не му обърна никакво внимание.

— Чудя се дали не би се намерило по-добро място…

— Има такова — намеси се директорът, — тук, на тротоара.

Нора го стрелна с очи.

— Бихме искали да сме по-близо до нашите маски, а не по-далеч — отвърна Уанетоуа.

— Защо тогава не влезете? — обади се Нора.

— Няма да ни пуснат.

— Заповядайте като мои гости. Ще ви заведа при маските още сега, така че да можете да им поговорите насаме — преди отварянето на залата.

— Д-р Кели, полудяхте ли? — възрази Манети. Старейшината на Тано я гледа в продължение на минута.

После широкото му старо лице засия в сърдечна усмивка. Той се поклони с достойнство.

— Ееиш — ат дзи. Вие сте човек, мис Нора.

— Браво! — извика Морсо.

— Няма да допусна това — заяви директорът на охраната.

— Господин Манети, поемам пълна отговорност.

— Не можете хей така да вкарате тези хора в залата, преди да е прерязала лентата — това просто е невъзможно!

— Нищо не е невъзможно. Всъщност, точно така би трябвало да бъде. — Тя се обърна към индианците. — Господа, бихте ли ме последвали?

— Много ще се радваме.

Морсо пъхна ръката си под тази на стреснатия стар вожд и всички заедно тръгнаха след Нора, притискани от тълпата зяпачи и репортери.

— Сторете път на старейшините на Тано — подвикваше Морсо. — Сторете път! — Роклята й с пайети сияеше под прожекторите, а лицето й светеше от удоволствие, че така гениално е успяла да се превърне в център на внимание.

Като по магия тълпата се раздели, докато изкачваха покритите с червен килим стъпала. Тано запяха тихо и отново започнаха да бият барабаните си, докато прекосяваха ротондата и влизаха в „Небесната зала“, а Нора се озова лице в лице с цяла тълпа почти хипнотизирали величия, които гледаха възхитено преминаването на индианците през залата. Несъмнено всички те бяха убедени, че процесията е част от програмата. Кметът тръгна напред, усетил, както Морсо, подходяща възможност.

Манети ги следваше отзад, лицето му бе зачервено, но държеше устата си затворена — явно съзнаваше, че да продължи спора пред целия град ще бъде пагубно.

Сега пък Колъпи се втурна от тълпата.

— Нора! Какво, за бога…

Тя се наведе към него и бързо прошепна:

— Тано биха искали да получат няколко минути насаме с маските, преди лентата да бъде прерязана.

— Защо?

— За да се помолят и да благословят маските.

Само затова Колъпи се намръщи.

— Нора, сега не му е времето! Със сигурност може да почака.

Тя го погледна право в очите.

— Д-р Колъпи, моля ви да ми се доверите за това. Добре познавам индианците от югозапада, живяла съм и съм работила сред тях години наред. Не са дошли тук, за да причиняват проблеми или обществени скандали. Те просто искат за малко да се усамотят със своите маски. Нищо повече. Докато церемонията свърши, ще са си отишли. И всичко ще се успокои. Това е най-добрият начин да се справим с проблема и съм убедена, че ако помислите внимателно, ще се съгласите с мен. — Тя понижи глас още повече. — Освен това ни се отваря страхотна възможност пред медиите.