— Излезе ли нещо? — попита геологът.

Сейнт Джон поклати глава.

— Трудно е да се установят някакви очевидни модели. Виждам тук там сходство с някои от хидравличните конструкции на Макалън, но само толкова.

— Нека да я завъртим около оста Z с пет оборота в минута, И да видим дали ще ни вдъхнови за нещо.

Ранкин набра няколко клавиша и конструкцията на екрана отново се завъртя. Облегна се на стола, сложи ръце на тила си и погледна към Хач.

— Доста учудващо е, човече. Изглежда вашият стар архитект е използвал, така да се каже, някаква помощ при копането.

— Каква помощ, по-точно?

Ранкин намигна.

— От Майката-природа. Последните томографски данни показват, че голяма част от Шахтата си е съществувала, още преди да се появят пиратите. Имам предвид — в естествен вид. Огромна вертикална цепнатина в основната скала. Може дори това да е била причината, поради която Окъм е избрал този остров.

— Не съм много сигурен, че те разбирам.

— Има голям разсед и размествания в метаморфната скала в основата на острова.

— Сега вече съм напълно сигурен, че не те разбирам.

— Говоря за пресичащи се, приплъзващи се пластове току под острова. Пластове, които по някакъв начин са се раздалечили.

— Значи е имало множество подземни кухини?

Ранкин кимна.

— Да, много. Отворени пукнатини и цепнатини, водещи във всички посоки. Нашият приятел Макалън просто е разширил някои от тях и е добавил необходимото. Въпросът, с който обаче продължавам да се мъча, е защо го има и защо само под този остров? Обикновено подобни разседи са в по-голям мащаб. А тук изглежда са ограничени само до района на остров Рагид.

Разговорът им прекъсна с влизането във фургона на Найдълман. Той ги изгледа един по един, по лицето му пробяга усмивка и мигновено изчезна.

— Е, Малин, Сандра даде ли ти бележката-пропуск?

— Да, благодаря — отвърна Хач.

Найдълман се обърна към Ранкин.

— Не прекъсвай работата си заради мен.

— Просто помагах на Сейнт Джон тук с този триизмерен модел — рече Ранкин.

Хач погледна първо единия, а после — другия. Безгрижният геолог изведнъж бе станал официален, нащрек. „Дали не се е случило нещо между тях двамата?“ — запита се той. След това осъзна, че то се дължеше на начина, по който Найдълман ги изгледа. Той самият почувства почти неотразимо желание да изрича със заекване извинения и обяснения за онова, което правеха.

— Ясно — рече Найдълман. — В такъв случай имам добра новина за вас. Последният масив данни от измерванията вече е вкаран в мрежата.

— Чудесно — рече Ранкин и натисна още няколко клавиша. — Взех ги. Сега ги интегрирам.

Хач видя как на екрана малки линейни сегменти се добавиха към графиката със заслепяваща скорост. Прехвърлянето на данните приключи за секунда-две. Изображението бе почти същото, само гдето беше с по-наситен „килим“.

Сейнт Джон, който гледаше иззад рамото на геолога, въздъхна дълбоко. Ранкин набра още няколко клавиша и моделът отново се завъртя бавно по вертикалната си ос.

— Изчисти всичко, освен най-ранните конструкции — рече Сейнт Джон.

Ранкин натисна няколко клавиша и от изображението на екрана изчезнаха безброй тънки линии. Сега Хач можеше да види само картината на самата централна Шахта.

— Значи водните капани са били добавени към края — рече Найдълман. — Нещо, с което бяхме наясно още отначало.

— Забелязвате ли елементи от предишни строежи на Макалън? — попита Ранкин. — Или нещо, което да ви прилича на капан?

Сейнт Джон поклати отрицателно глава.

— Махни, моля те, всичко, освен дървените греди.

Последва нов набор по клавиатурата и на тъмния екран се появи необичаен скелет на конструкцията.

Историкът пое толкова дълбоко дъх, че се чу изсъскване.

— Какво има? — попита веднага Найдълман.

Последва кратка пауза. След това Найдълман поклати глава.

— Не знам. — Той посочи на екрана две точки, в които се пресичаха няколко линии. — Има нещо познато в тези връзки, ала не съм сигурен какво точно.

Останаха си така — потънал в мълчание полукръг, взрян в екрана.

— Може би това е безсмислено занимание — продължи Сейнт Джон. — Имам предвид какви точно успоредици можем да се надяваме да намерим в други строежи на Макалън? Кои сгради са широки три метра и високи над трийсет метра?

— Наклонената кула в Пиза? — предложи Хач.

— Един момент! — прекъсна го рязко Сейнт Джон. Той се взря още по-внимателно в екрана. — Вижте тези симетрични линии отляво, тук и тук. И погледнете тези извивки тук, една под друга. Ако се абстрахирам от всичко друго, бих рекъл, че това са обърнати наопаки сводове. — Извърна се към Найдълман: — Знаеше ли, че Шахтата е стеснена в средата?