— О, ти я познаваш? — сбърчи вежди тя.

— Да кажем, че познавам хора като нея. Те могат да създават неприятности. А ти не искаш неприятности, нали?

— Никога не ги търся — излъга тя.

— Браво, така трябва — пренебрежително се усмихна той. — Виж, ако имаш нужда от нещо, не се колебай да ме потърсиш.

— Какво например?

Той прие въпроса с усмивка, в която се долавяше лека изненада.

— Абсолютно всичко. Отлично знам колко самотен може да се почувства човек на подобно място.

— Аз никога не се чувствам чактолкова самотна.

По-късно през деня Хорейшо Барнс се настани насреща й с бележник в ръце.

— Днес ще караме без магнетофон, а? — иронично подметна тя.

— Натъпкал съм се с витамини — почука главата си той. — Всичко е тук, вътре. Между другото, успях да се свържа с брат ти.

— Какво каза той? — бързо се приведе напред Мишел.

— Прояви разбираема загриженост.

— Ти какво му каза?

— Само каквото беше необходимо.

— За бара?

— Защо трябва да му обяснявам, че си отишла да изпиеш едно питие и съвсем случайно си се сбила с Голиат?

— Престани да ме будалкаш. Каза ли му?

— Предпочитах да чуя какво тойще каже за теб — невъзмутимо отвърна Хорейшо и прелисти бележника си. — Той каза, че си като динамит, с неизчерпаема енергия и устрем, с които си засрамвала цялото ви семейство. Определи те като живо торнадо, но съм сигурен, че го каза с много обич.

— Бил винаги преувеличава.

— Не и в този случай. Но той каза и още нещо, което ми се струва интересно.

— Какво?

— Можеш ли да отгатнеш?

— Стига с игрите, за бога — въздъхна Мишел. — Просто ми кажи.

— Добре — кимна Хорейшо. — Той каза, че като малка си била страшно подредена. Всичко около теб е имало своето точно определено място, което е много необичайно за дете. Дори са се шегували с теб. А след това изведнъж си се превърнала в пълната си противоположност.

— Какво толкова? Просто съм го надживяла. На всеки може да се случи. И днес съм абсолютна мърла.

— Права си, че се случва. Но обикновено, когато си само на шест, това не става без причина, а още по-малко само за една нощ. Ако се бе случило в пубертета, изобщо нямаше да му обърна внимание. Всички тийнейджъри са разпилени. На тринайсет май нещо се обърква в някаква определена хромозома и започваш да живееш сред хаос и мръсотия и твърдо да се опълчваш срещу изискванията на родителите ти. А аз просто се питам какво те е тласнало натам далеч преди задействането на въпросната хромозома.

— На кого му пука? Беше толкова отдавна.

— В нашия случай дупката във времето е без значение. Важното е да разберем какво се е въртяло в главата ти тогава.

— Знаеш ли, че никога не сме говорили за отношенията ми с един човек, който изби много хора. Аз не съм психоаналитик, но не мислиш ли, че има връзкасъс сегашното ми състояние?

— Добре, да поговорим за него — кимна Хорейшо.

Мишел се облегна назад и сложи ръце върху бедрата си.

— Всъщност нямам кой знае какво да кажа. Той беше мил и привлекателен, страшно надарен художник, изключителен спортист и ездач, с много интересна биография. Отнасяше се добре с мен, повдигаше самочувствието ми. Бракът му не вървеше. — Помълча малко и с мрачна ирония добави: — Фактически имаше само един недостатък: беше сериен убиец.

— А ти не си могла да повярваш, че такъв човек е успял да те измами толкова лесно.

— Не е ли нормална реакция?

— Нормална е. Но трябва да се съобразим с факта, че повечето серийни убийци са и големи измамници. То е част от психологическата маска, с която прикриват истинската си същност и която им позволява да подбират жертвите си с голяма лекота. Типичен пример в това отношение е известният Тед Бънди.

— Благодаря, вече се чувствам по-добре — саркастично отвърна тя.

— И заради този единичен инцидент ти зачеркваш години на успешна професионална кариера, обръщаш гръб на здравия разум? Това нормално ли е?

— Изобщо не ми пука дали е нормално. Важно е как се чувствам.

— Мислиш ли, че си го обичала?

— Мисля, че бих могла да го обичам, но след известно време — отвърна след кратка пауза тя. — И всеки път, когато си спомня за него, ми се приисква да повърна или да прережа вените си. В крайна сметка мръсникът се опита да ме убие и ако не беше Шон, със сигурност щеше да го направи.