От друга страна, светлинните вълни по доста дългия път из пространството се «разлюляват» и квантите на светлината губят част от енергията. Сега това явление е проучено — червените вълни може да бъдат и уморени, «стари» вълни обикновена светлина. Дори проникващите навсякъде светлинни вълни «стареят» при пробягване на немислими разстояния. А каква надежда за преодоляване на пространството може да храни човекът, ако не се настъпи срещу самото притегляне с неговата противоположност, какъвто е математическият извод на Рен Боз?

Не, тревогата намаля. Той е прав, като извършва небивалия опит!

Мвен Мас, както винаги, излезе на балкона на обсерваторията и започна да ходи напред-назад. В уморените очи още блещукаха далечните галактики, които пращаха към Земята вълни червена светлина като сигнали за помощ, призиви към всепобеждаващата човешка мисъл. Мвен Мас се засмя тихо и уверено. Тия червени лъчи ще станат също така близки на човека, както онези, които обливаха тялото на Чара Нанди в Празника на пламтящите чаши. На Чара, явила се ненадейно пред него като медната дъщеря на звездата Епсилон от Тукан, девойката на бляновете му.

И той ориентира вектора на Рен Боз именно към Епсилон от Тукан вече не само с надежда да види прекрасния свят, но и в чест на нея — неговата земна представителка!

Четиристотин и десето училище трети цикъл се намираше в Южна Ирландия. Широки поля, лозя и групи дъбове се спускаха от зелените хълмове към морето. Веда Конг и Евда Нал бяха пристигнали по време на занятия и бавно вървяха из кръговиднообразния коридор, който обикаляше учебните стаи, разгърнати по периметъра на кръглото здание. Беше мрачен ден със ситен дъжд и занятията се водеха в помещенията, а не на горските полянки под дърветата, както обикновено.

Почувствувала се ученичка, Веда Конг се примъкваше и подслушваше край входовете, направени, както в повечето училища, без врати, с издатини на стените, кулисообразно влизащи една зад друга. Евда Нал се включи в играта. Жените предпазливо надничаха в класовете — стараеха се да намерят дъщерята на Евда и да останат незабелязани.

В първата стая те откриха начертан върху цялата стена със син тебешир вектор, обкръжен със спирала, която се разгъваше край него. Два участъка на спиралата бяха заобиколени от напречни елипси с вписана в тях правоъгълна координатна система.

— Биполярна математика! — с шеговит ужас възкликна Веда.

— Тук има нещо по-голямо! Да почакаме минутка! — възрази Евда.

— Сега, когато се запознахме с функциите на сянката на кохлеарното, тоест спиралното постъпателно движение, възникващи по вектора — обясняваше възрастен преподавател с дълбоко хлътнали горящи очи, — ние се приближаваме към понятието «репагулярно изчисление». Названието на изчислението произтича от древна латинска дума, която означава «преграда, заключване», по-точно преход на едно качество в друго, взет в двустранен аспект. — Преподавателят посочи широката елипса, пресичаща спиралата. — С други думи, математическо изследване на взаимнопреминаващи явления.

Веда Конг се скри зад издатината, като помъкна за ръка и приятелката си.

— Това е ново! Из областта, за която говореше вашият Рен Боз на морския бряг.

— Училището всякога дава на учениците най-новото и постоянно отхвърля старото. Ако новото поколение повтаря остарелите понятия, как ще осигурим бързо движение напред? И без това за предаване щафетата на знанието в детските ръце отива безкрайно много време. Десетки години ще изтекат, докато детето стане пълноценно, образовано, годно за извършване на гигантски дела. Тая пулсация на поколенията, където се прави крачка напред и девет десети назад — назад, докато расте и се обучава смяната, — е най-тежкият за човека биологически закон на смъртта и възраждането. Доста неща от това, което сме учили в областта на математиката, физиката и биологията, е остаряло. Друго е вашата история — тя старее по-бавно, понеже самата е твърде стара.

Надзърнаха в другата стая. Преподавателката, застанала гърбом, и учениците, увлечени от лекцията, не забелязаха нищо. Тук имаше едри юноши и девойки на седемнадесет години. Порозовелите им бузи говореха колко ги е погълнал урокът!

— Ние, хората, сме минали през огромни изпитания — гласът на учителката звънтеше от вълнение. — И досега главното в историята е изучаването на главните грешки на човечеството и последствията от тях. Минали сме през непосилна усложненост на живота и предметите от бита, за да дойдем о най-голямо опростяване. Усложнеността на бита понякога водела до принизяване на духовната култура. Не трябва да има никакви излишни предмети, обвързващи човека, чиито преживявания и възприятия са много по-сложни в простия живот. Всичко, което се отнася до обслужването във всекидневието, сега се обмисля от най-добрите умове, също както и най-важните научни проблеми. Ние последвахме общия път на еволюцията в животинския свят, насочена към освобождаване вниманието чрез автоматизиране движенията, развиване рефлексите. Автоматизирането на производителните сили на обществото създаде аналогична рефлексна система за управляване в икономическото производство и даде възможност на грамаден брой хора да се занимават с това, което е основно дело на човека — с научни изследвания. Ние получихме от природата голям изследователски мозък, макар отначало той да бе предназначен само за дирене храна и изследване годността й за консумиране.

— Добре! — неволно пошепна Евда Нал и в същия миг зърна дъщеря си.

Без да подозира нещо, девойката замислено гледаше вълнистата повърхност на прозоречното стъкло, която не позволяваше да се види нещо извън класа.

Веда Конг с любопитство я сравняваше с майка й. Същите прави дълги черни коси с вплетена в тях светлосиня нишка, вързани с две широки кордели. Същият стесняващ се надолу овал на лицето с нещо твърде детско от прекомерно широкото чело и изпъкващите под слепоочията скули. Снежнобяла блузка от изкуствена вълна подчертаваше възтъмната бледност на кожата и рязката чернота на очите, веждите и ресниците й. Огърлица от червени корали хармонираше с безусловно оригиналната външност на тази девойка.