Евда отправи немалко добродушни шеги по адрес на усърдните психолози, но Реа я склони да стане наставник за членовете на кръжока, които също стояха пред избор на подвизи.

— Ще ми се наложи да прекарам тук до края на своя отпуск — засмя се Евда. — Какво ще прави Веда Конг?

Реа си спомни за спътницата на своята майка.

— Тя е добра — сериозно каза Реа — и красива почти като теб.

— Много по-красива!

— Не, аз зная… Съвсем не защото ти си моя мама — настояваше Реа. — Може би на пръв поглед тя е по-хубава. Обаче ти носиш в себе си вътрешни сили, каквито у Веда Конг още няма. Не казвам, че няма да ги има. Когато се зародят — тогава…

— Ще затъмни твоята майка, както Луната звездите?

Реа поклати глава.

— А нима ти ще останеш на едно място? Ти ще отидеш още по-далеч пред нея!

Евда поглади гладката коса и взря в издигнатото към нея лице.

— Не са ли достатъчно хвалбите, дъще? Само губим време!…

Веда Конг тихо вървеше по алеята — навлизаше в горичката от широколистни кленове, които шумоляха с влажните си тежки листа. Първите призраци на вечерната мъгла се опитваха да се вдигнат от близката ливада, ала вятърът мигновено ги разпръскваше. Веда Конг мислеше за подвижния покой в природата и за това, колко сполучливо се избират винаги местата за построяване на училища. Най-важната страна на възпитанието е развиването на остро възприемане природата и осезателно общуване с нея. Притъпяването на вниманието към природата всъщност е спиране развитието на човека, понеже, като се отучва да наблюдава, човек губи способността и да обобщава. Веда мислеше за умението да се учи — най-скъпоценната способност в епохата, когато най-сетне се разбра, че образованието всъщност е възпитание и че само така детето може да се подготви за трудния жизнен път. Естествено, основата се дава от вродени качества, но нали те може да останат безплодни без финото моделиране на човешката душа, извършвано от учителя?

Историчката се върна към онези вече далечни дни, когато тя самата беше младо същество в трети цикъл, изваяно от противоречия, трептящо от желание да се пожертвува и едновременно с това съдещо за целия свят, като изхождаше само от себе си, с егоцентризма на здравата младост. «Колко много направиха тогава учителите — наистина няма по-възвишено дело в нашия свят!»

Учителят — в неговите ръце е бъдещето на ученика, понеже само благодарение на неговите усилия човек се издига все по-високо и става все по-силен, като изпълнява най-трудната задача — преодоляването на самия себе си, на самолюбивата алчност и необузданите желания.

Веда Конг свърна към заобиколения от борове малък залив, откъдето долитаха юношески гласове, и скоро се натъкна на десет малчугана с пластмасови престилки, които усърдно обработваха дълга дъбова греда с брадви — инструменти, създадени още в пещерите на каменния век. Младите строители я поздравиха вежливо и обясниха, че те по подражание на историческите герои искат да изградят плавателен съд без помощта на автоматични резачки и монтажни маси. Корабът има предназначение да плува към развалините на Картаген, което те искат да извършат през ваканцията заедно с учителите по история, география и труд.

Веда пожела успех на корабостроителите и се накани да върви по-нататък, но я спря висок тънък юноша със съвсем жълта коса.

— Вие пристигнахте заедно с Евда Нал? Тогава може ли да ви задам няколко въпроса?

Веда се съгласи.

— Евда Нал работи в Академията на тъгата и радостта. Ние изучавахме обществената организация на нашата планета и някои други светове. Обаче още не са ни говорили за значението на тая академия.

Веда разказа за огромното регистриране, провеждано от академията в живота на обществото — за отчитането на тъгата и щастието в живота на отделните хора, за изследването на скръбта по възрастови групи. След това бе направен анализ на измененията в тъгата и радостта по етапи в историческото развитие на човечеството. Колкото и различни да са преживяванията, в масовите сборове, обработени по метода на големите числа — стохастиката, се получават общи закономерности. Съветите, които насочват по-нататъшното развитие на обществото, се стараят на всяка цена да постигат най-добри показатели. Само при нарастване на радостта или при нейното равновесие с тъгата, се счита, че обществото се развива успешно.

— Значи Академията на тъгата и радостта е най-главната? — попита друго момче със смели и закачливи очи.

Другите се изсмяха и първият събеседник на Веда Конг поясни:

— Ол навсякъде търси хегемонията. И самият той живее с великите образи на миналото.

— Опасен път — усмихна се Веда. — Като историчка мога да ви кажа, че тия велики хора са били най-обвързани и зависими.

— Обвързани от обусловеността на своите действия? — поинтересува се жълтокосият юноша.

— Именно. А това е било в неравномерно и стихийно развивалите се древни общества на ЕРС и в още по-раншните. Сега хегемония няма, защото действията на всеки Съвет са немислими без всички останали съвети.

— А Съветът за икономиката? Без него никой не може да предприема нищо голямо — внимателно възрази смутеният, но необъркан Ол.

— Вярно е, понеже икономиката е единствената реална основа на нашето съществувание. Обаче струва ми се, че представата ви за хегемонията не е съвсем правилна… Изучавахте ли цитоархитектониката на човешкия мозък?

Юношите отговориха утвърдително.

Веда помоли да й дадат пръчка и нарисува върху пясъка кръговете на основните управляващи учреждения.

— Ето, в центъра е Съветът за икономиката. От него ще прокараме преки връзки към консултативните му органи: АТР — Академията на тъгата и радостта, АПС — Академията на производителните сили, АСБ — Академия на стохастиката и хипотезите за бъдещето, АПТ — Академията за психофизиология на труда. Страничната връзка е със самостоятелно действуващ орган — Съвета за астронавтика. От него преки връзки отиват към Академията за насочени излъчвания и външните станции на Великия пръстен. По-нататък…

Веда начерта върху пясъка сложна схема и продължи: