Дъщерята на Евда беше облечена със също такива широки и къси, над коленете, панталони, каквито носеха всички в класа. Те се отличаваха само с червените си ресни, вшити в страничните шевове.

— Индийско украшение — прошепна Евда Нал в отговор на въпросителната усмивка на приятелката й.

Евда и Веда едва успяха да се отдръпнат в коридора, и учителката излезе от класа. Подире й се устремиха няколко ученици, а сред тях — и дъщерята на Евда. Внезапно девойката замря. Тя видя майка си — своята гордост и постоянен пример за подражание. Евда не знаеше, че в училището имаше кръжок на почитателите й, решили да тръгнат по нейния път.

— Мама! — промълви девойката и като хвърли срамежлив поглед към спътницата й, нежно се притисна до майка си.

Учителката се спря и пристъпи към тях.

— Трябва да уведомя училищния съвет — каза тя, без да се подчинява на протестния жест на Евда Нал. — Ще извлечем известна полза от вашето пристигане.

— По-добре извличайте полза ето от кого! — Евда представи Веда Конг.

Учителката по история се изчерви и стана съвсем млада.

— Много добре! — Тя се опитваше да запази делови тон. — Училището е пред пускане на зрелостниците. Едно напътствие за живота от страна на Евда Нал, съчетано с обзор на древните култури и раси, направен от Веда Конг, ще бъде много полезно за нашата младеж! Нали, Реа?

Дъщерята на Евда запляска с ръце. Учителката се устреми с бърза и лека походка на гимнастичка към служебните помещения, които се намираха в дълга права пристройка.

— Реа, да пропуснеш тоя час по труд и да се поразходим из градината? — предложи Евда на дъщеря си. — Няма да мога да те навестя още веднъж, преди да избереш подвизите си. Миналия път не решихме окончателно…

Реа безмълвно хвана майка си подръка. Във всеки цикъл на училището занаятите се редуваха с уроци по труд. Сега предстоеше един от любимите за Реа уроци — шлифоване оптически стъкла. Но какво можеше да бъде по-интересно и по-важно от идването на нейната майка!

Веда ги остави сами и тръгна към малката астрономическа обсерватория, която се виждаше в далечината. Прилепила се по детски до силната майчина ръка, Реа вървеше редом и съсредоточено мислеше.

— Къде е твоят малък Кай? — попита Евда.

Девойката видимо се опечали. Кай беше нейният ученик. Учениците от горните класове посещаваха близките училища — първи или втори цикъл — и следяха учението и възпитаването на избраните и поставени под тяхното настойничество деца. При грижливото възпитаване тая помощ бе необходима за учителите.

— Кай премина във втори цикъл и отпътува далеч оттук. Толкова ми е жал… Защо ни прехвърлят от едно място на друго всеки четири години, при минаване в по-горен цикъл?

— Та ти знаеш, че психиката се уморява и затъпява от еднообразие на впечатленията!

— Чудно ми е защо първият от четирите тригодишни цикли носи названието нулев. Нали в него протича също много важен процес — възпитаване и обучаване на малчуганите от една до четири години!

— Старо и несполучливо название. Ала ние отбягваме да изменяме установените термини, ако не е крайно наложително. Това винаги влече след себе си ненужно изразходване на човешка енергия.

— Но нали постоянните прехвърляния от място на място също представляват голямо хабене на сили?

— То се покрива от лихвата с изостряне на възприемането и повишаването на полезния ефект от обучението, които иначе с всяка измината година неизбежно спадат. Вие, малките хора, с израстването и възпитаването се превръщате в качествено други същества. Съвместният живот на групи с различни възрасти пречи на възпитаването и дразни самите учещи се. Ние сведохме разликата до минимум, като разделихме децата на четири възрастови цикъла, и все пак това е несъвършено. Но да се посъветваме отначало за твоите мечти и дела! Ще трябва да изнеса пред всички вас лекция и може би твоите въпроси ще се разяснят от самосебе си.

Реа започна да поверява на майка си своите съкровени мисли с откритата доверчивост на детето от Ерата на Пръстена, никога неизпитало обидна насмешка или неразбиране. Тя бе въплъщение на младостта, която още нищо не знае за живота, ала вече е изпълнена с мечтателно очакване. С навършването на седемнадесет години всички приключваха образованието си в училище и встъпваха в тригодишния период на подвизите на Херкулес, когато работеха вече сред възрастни. След подвизите окончателно се определяха влеченията и способностите. После идваше двегодишно висше образование, което даваше право на самостоятелна работа в избраната област. През дългогодишния си живот човек успяваше да получи диплом за висше образование по пет-шест специалности. Това му позволяваше да сменя професията си. Обаче от избора на първата дейност — Херкулесовите подвизи — зависеха много неща. Ето защо тук беше нужно грижливо обмисляне и непременно с по-стар съветник.

— Минаха ли вече абитуриентските психологически изследвания? — свила вежди, попита Евда.

— Минаха. Имам от двадесет до двадесет и четири в първите осем групи, осемнадесет и деветнадесет в десета и тринадесета група и дори седемнадесет в седемнадесета група! — гордо възкликна Реа.

— Това е превъзходно! — зарадва се Евда. — Пред теб всичко е открито. Не си ли променила избора на първия подвиг?

— Не. Ще бъда медицинска сестра на Острова на забравата, а после целият наш кръжок — твоите последователи — ще работи в Ютландската психологическа болница.