— Нима това не ви напомня човешкия мозък? Изследователските и регистриращите центрове са сетивни. Съветите — асоциативни центрове. Вие знаете, че целият живот се състои от притегляне и отблъскване, от ритъма на взривообразните скокове и натрупванията, от възбуждане и подтискане. Главен център на подтискането е Съветът за икономиката, който пренася всичко върху почвата на реалните възможности на обществения организъм и неговите обективни закони. Това взаимодействие на противоположни сили, сведено в хармонична работа, е именно нашият мозък и нашето общество — и едното, и другото неотклонно се движат напред. Някога отдавна кибернетиката, науката за управляването, успяла да сведе най-сложните взаимодействия и превращения до сравнително прости действия на машини. Но колкото повече се развивало нашето знание, толкова по-сложни се оказвали явленията и законите на термодинамиката, биологията, икономиката и най-сетне завинаги изчезнали опростените представи за природата и процесите на общественото развитие.

Юношите слушаха Веда, без да помръднат.

— А кое е главното в такова устройство на обществото — обърна се тя към любителя на началниците.

Той смутено мълчеше, ала първият юноша побърза да му помогне.

— Движението напред! — храбро обяви той и Веда се възхити.

— Награда за превъзходния отговор! — възкликна тя и като се огледа, сне от лявото си рамо брошката от емайл — бял албатрос над лазурно море. Младата жена поднесе на юношата украшението върху откритата си длан.

Той потръпна в нерешителност.

— Спомен за днешния разговор и движението напред! — настояваше Веда и юношата взе албатроса.

Като придържаше падащата презраменна част на блузката, Веда тръгна обратно към парка. Брошката бе подарък от Ерг Ноор и внезапният стремеж да я даде на момчето означаваше по-скоро да хвърли от себе си предишното, отминало и отминаващо, което Веда таеше в сърцето си.

Кръглата зала в центъра на зданието събра цялото население на училищното градче. Евда Нал с черна рокля се изкачи на централния подиум, осветен отгоре, и спокойно обхвана с поглед редиците на амфитеатъра. Аудиторията замря, вслушана в невисокия й ясен глас. Крещящи усилватели се употребяваха само в техниката на безопасността. Нуждата от големи аудитории бе отпаднала с развитието на телевизионните стереофони ТВФ.

— Седемнадесетте години са прелом в живота. Скоро ще произнесете традиционните думи в събранието на Ирландския окръг: «Вие, по-старите, които ме призовахте на трудовия път, приемете моето умение и желание, приемете моя труд и ме учете денем и нощем! Дайте ми ръка за помощ, защото пътят е тежък, и аз ще тръгна след вас.» Между редовете на тая древна формула се съдържа нещо твърде значително и днес трябва да поговорим за това.

От детинство ви запознават с диалектическата философия, която някога в секретните книги на античната древност се е наричала «Тайната на Двойнствеността». Смятало се е, че само «посветените» — силни, умствено и морално издигнати хора — могат да владеят нейната мощ. Сега вие от младини разбирате света чрез законите на диалектиката и огромната й сила служи всекиму. Вие дойдохте в живота в добре устроено общество, създадено от милиарди неизвестни труженици и борци за по-добър живот. Петстотин поколения са минали от образуването на първите общества с разделение на труда. През това време са се смесили различни раси и народности. Капка кръв, както казвали в древността — наследствени механизми, ще кажем ние сега, — има във всекиго от вас от всеки народ. Извършена бе гигантска работа за очистване наследствеността от от последиците на непредпазливото използуване излъчванията и от разпространените преди болести, които прониквали в нейните механизми.

Възпитаването на новия човек е деликатна работа, която изисква индивидуален анализ и доста внимателен подход. Безвъзвратно е отминало времето, когато обществото се е задоволявало с как да е, случайно възпитани хора, чиито недостатъци се оправдавали с наследствеността. Сега всеки лошо възпитан човек е укор за цялото общество.

Но вие, които още не сте се освободили от надценяването на своето «аз», трябва ясно да си представите колко много неща зависят от самите вас, до каква степен лично вие сте творци на своята свобода и целите на своя живот. Вие имате извънредно богат избор на пътища, обаче тая свобода е същевременно и пълна отговорност за избора. Отдавна са изчезнали мечтите на некултурния човек за връщане към дивата природа, за свободата на първобитните общества и отношения. Пред човечеството, обединило колосални маси хора, стоял реалният избор: или да се подчини на обществената дисциплина, на продължително възпитаване и обучаване, или да загине — други пътища за просъществуване върху нашата планета, макар че природата й е доста щедра, няма! Философите, които мечтаели за връщане назад, към първобитната природа, не са разбирали и обичали природата истински, инак те са щели да знаят нейната безпощадна жестокост и неизбежното унищожение на всичко, което не се подчини на законите й.

Пред човека в новото общество застана неизбежната необходимост от дисциплината на желанията, волята и мисълта. Този път на възпитаване ума и волята сега е също така задължителен за всекиго от нас, както и закаляването на тялото. Изучаването на законите на природата и обществото, на икономиката му замени личното желание с осмислено знание. Когато казваме: «Искам», подразбираме — зная, че може така.

Още преди хилядолетия древните елини казвали: «Метрон — аристон», тоест мярата е най-висшето нещо. И ние продължаваме да твърдим, че основа на културата е чувството за мярка във всичко.

С издигането на културното равнище е отслабнал стремежът към грубото щастие на собственика, към алчното количествено увеличаване на притежаваното щастие, което бързо се притъпява и оставя тъмна неудовлетвореност.

Ние ви учим на много по-голямото щастие, на саможертвата, взаимното подпомагане, истинската радост от работата, която запалва душата. Ние ви помагахме да се освободите от властта на дребните стремежи и да пренесете своите радости и огорчения във висшата област — творчеството.

Грижата за физическото възпитание, чистият, правилен живот на десетки поколения ви избавиха от третия страшен враг на човешката психика — от равнодушието на празното и лениво съществувание. Заредени с енергия, притежаващи уравновесена, здрава психика, в която по силата на естественото съотношение между емоциите има повече доброта, отколкото злост, вие пристъпвате в живота към работа. Колкото по-добри бъдете, толкова по-добро и издигнато ще бъде цялото общество, понеже тук съществува взаимна зависимост. Вие ще създадете възвишена духовна среда като частици, съставящи обществото, и то ще издигне самите вас. Обществената среда е най-важният фактор за възпитанието и учението на човека. Сега човек се възпитава и учи през целия си живот и напредъкът на обществото протича бързо.