В природата освобождаването на живите същества от увеличаващата се ентропия налага създаването да става от индивиди, произлизащи от различни наследствени линии. Това смесване на наследствеността в борбата с ентропията и черпенето на нови сили от околния свят представляват най-сложната загадка за науката, над чието разрешение хиляди години са си блъскали главите биолози, физици,палеонтолози и математици. Но тоя труд е дал плодове — възможната продължителност на живота вече достига почти двеста години, а най-главното е, че изчезва изнурителната, тлееща старост.

Мвен Мас отгатна мислите на лекарката.

— Дойде ми наум за новото грамадното противоречие в нашия живот — бавно каза африканецът. — Могъща биологична медицина, която изпълва организма с нови сили, и, от друга страна — все по-усилващата се творческа работа на мозъка, която бърже изгаря човека.Колко сложни са законите на нашия свят!

— Това е вярно и по тая причина ние сега задържаме развитието на третата сигнална система в човека — съгласи се Евда Нал. — Четенето на мислите твърде много облекчава общуването между хората, обаче изисква голям разход на сили и отслабва центровете на задържането, което е най-опасното…

— И все пак поради извънредно силните нервни напрежения повечето хора — истинските работници — живеят само половината от възможния брой години. Доколкото разбирам, медицината не може да се бори с това, а само забранява работата. Но кой ли ще си остави работата зарад някоя и друга година в повече?

— Никой, понеже смъртта е страшна и тя кара да се вкопчваш в живота само тогава, когато той е протекъл в затвореност и тъжно очакване на неизживени радости — замислено произнесе Евда Нал, като неволно си помисли, че на Острова на забравата хората живеят може би по-дълго…

Мвен Мас пак разбра неизказаните й мисли и предложи да се върнат в обсерваторията, за да си отдъхнат. Евда се подчини.

… След два месеца тя намери Чара Нанди в горната зала на Двореца за информация, подобна на готически храм със своите високи колони. Полегатите слънчеви лъчи се пресичаха някъде по средата на залата и създаваха сияние горе и мек здрач долу.

Опряла се на колоната, девойката стоеше с отпуснати, вкопчени една в друга ръце и кръстосани крака. Евда Нал, както винаги, не можеше да не оцени семплата й дреха — къса, сива, с небесносиньо, доста открита рокля.

Чара зърна Евда и нейните тъжни очи се оживиха.

— Защо сте тук, Чара? Мислех, че се готвите да ни поразите с нов танц, а ви е привлякла географията.

— Времето на танците мина. Избирам си работа в познатия за мен кръг от професии. Има едно място в завода за изкуствено получаване на кожа във вътрешните морета на Целебес и в станцията за отглеждане на дългоцветни растения в бившата пустиня Атакама. Добре ми беше, когато работех в Атлантическия океан. Така светло и ясно, така радостно от силата на морето, от сливането с него без размишления, от ловката игра и състезаване с могъщите вълни, Които са винаги край теб! И стига само да свършиш работата…

— За мен също е достатъчно да се поддам на меланхолията — и си припомням службата в психиатричния санаториум в Нова Зеландия, където започнах като съвсем млада медицинска сестра. И Рен Боз сега, след ужасното нараняване, казва, че е бил най-щастлив, когато работил като регулировчик на винтолети. Но нали разбирате Чара, че това е слабост! Умората от огромното напрежение, необходимо, за да се задържите на творческата висота, която сте успели да достигнете вие, истинската артистка. Още по-силна ще бъде тя после, когато вашето тяло престане да е такъв великолепен заряд от жизнена енергия. Обаче, докато не е престанало, доставяйте на всички нас радост с изкуството и красотата си!

— Вие не знаете, Евда, какво ми е. Всяка подготовка за танц е радостно търсене. Съзнавам, че на хората трябва да бъде показано нещо хубаво, което ще донесе радост, ще докосне глъбината на чувствата… Живея с това. Идва моментът на осъществяване замисъла и аз отдавам цялата себе си на изблика на страстта, горещ и безразсъден… Навярно тоя порив преминава у зрителите и затова моята игра се възприема така силно. Цялата себе си — на всички вас…

— И какво? После рязък упадък?

— Да! Аз съм сякаш отлетяла в разтворила се във въздуха песен. Аз не създавам нищо, което да се запечата в паметта.

— Има нещо много по-значително — вашият принос в душите на хората!

— Това е твърде невеществено и недълготрайно — имам предвид самата себе си!

— Още ли не сте обичали, Чара!

Девойката спусна ресници.

— Така ли изглеждам? — отвърна тя с въпрос.

Евда Нал поклати глава.

— Говоря за много голямото чувство, на което сте способна именно вие, но съвсем не всички…

— Разбирам — при бедността на интелектуалния живот остава ми богатството на емоционалния.