— О, дано само дойде!

Екранът помръкна. Дълго очакване. Мвен Мас се държеше благодарение на волята с последни сили. Нищо, скоро… Ето го и Гром Орм!

— Издирих Аф Нут и му дадох планетолет. Трябва му не по-малко от час за подготвяне на апаратурата и асистентите. След два часа ще бъдат в обсерваторията. Сега за вас — опитът сполучи ли?

Въпросът изненада африканеца. Той безспорно видя Епсилон от Тукан. Беше ли това реално съприкосновение с недостижимо далечния свят? Или убийственото въздействие на опита върху организма и горещото желание да види се съчетаха заедно в ярка халюцинация? Може ли той да заяви пред целия свят, че опитът е сполучил, че са нужни нови усилия, жертви, разходи за неговото повтаряне, че пътят, избран от Рен Боз, е по-подходящ от пътя на предшествениците му? Понеже се опасяваха да рискуват някого другиго, те проведоха експеримента само двамата, безумци! А какво е видял Рен, какво ще може той да разкаже?… Ако може… ако е видял!…

Мвен Мас стана още по-прям:

— Доказателства, че опитът е успешен, аз нямам. Какво е наблюдавал Рен Боз — не зная…

Искрена печал се отрази върху лицето на Гром Орм. Преди минута само внимателно, то стана сурово.

— Какво смятате да правите?

— Моля да ми се разреши незабавно да предам станциите на Юний Ант. Недостоен съм да ги завеждам и в бъдеще. След това ще бъда с Рен Боз докрай… — Африканецът се запъна и се поправи: — До края на операцията. После… после ще се оттегля на Острова на забравата до съда… Аз сам вече се осъдих!

— Възможно е да сте прав. Обаче за мен са неясни много обстоятелства и аз се въздържам от изказване мнение. Вашата постъпка ще бъде разгледана на следващото заседание на Съвета. Кого считате най-способен да ви замени — преди всичко за възстановяване спътника?

— По-добра кандидатура от тази на Дар Ветер не зная!

Председателят на Съвета кимна в знак на съгласие. Известно време той се взираше в африканеца — канеше се да каже още нещо, ала направи безмълвен прощален жест. Екранът угасна, и навреме, защото всичко в главата на Мвен Мас се размъти.

— На Евда Нал съобщете вие! — прошепна той към стоящия наблизо завеждащ обсерваторията, падна и след безрезултатни опити да се приповдигне замря.

Център на вниманието в Тибетската обсерватория стана дребен жълтолик човек с весела усмивка и необикновена повелителност на жестовете и думите. Пристигналите с него асистенти му се подчиняваха с онази радост от послушанието, с каквато вероятно са вървели след великите древни пълководци техните верни войници. Но авторитетът на учителя не подтискаше собствените им мисли и начинания. Това беше необикновено добре организирана група от силни хора, достойни да водят борба с най-страшния враг на човека — смъртта.

Като узна, че наследствената карта на Рен Боз още не е получена, Аф Нут избухна в негодувание. Но той бързо се успокои, щом му съобщиха, че я съставя и ще я донесе лично Евда Нал.

Завеждащият обсерваторията внимателно попита за какво е нужна картата и с какво могат да помогнат на Рен Боз неговите далечни прадеди. Аф Нут хитро примижа, с което намекваше, че това е преди всичко негова работа.

Точното познаване наследствената структура на всеки човек е необходимо за разбиране психическия му облик и за прогнози в тая област. Не по-малко важни са данните неврофизиологичните особености, съпротивителните сили на организма, имунната защита, индивидуалната чувствителност към травмите и алергията към лекарствата. Изборът на лечение не може да бъде точен без разбиране наследствената структура и условията, в които са живели прадедите. Завеждащият искаше да попита още нещо, но Аф Нут го спря:

— Аз дадох отговор за самостоятелен размисъл. За повече няма време!

Завеждащият измъкна оправдания, които хирургът не изслуша.

Върху приготвената до планинското подножие площадка се издигаше подвижното здание на операционната, докараха се вода, ток и сгъстен въздух. Извънредно много работници в надпревара предлагаха своите услуги и зданието бе сглобено за три часа. От лекарите, бивши строители на уредбата, помощниците на Аф Нут отбраха петнадесет души за обслужване на така бърже издигнатата хирургическа клиника. Пренесоха Рен Боз под прозрачния пластмасов купол, напълно стерилизиран и продухан с обеззаразен въздух, който идваше през специални филтри. Аф Нут и четиримата му асистенти влязоха в първото отделение на операционната и престояха там няколко часа под въздействието на бактерицидни вълни и наситен с обезвреждащи еманации въздух, докато самото им дишане не стана стерилно. През това време тялото на Рен Боз беше силно охладено. Започна бърза и уверена работа.

Счупените кости и повредените кръвоносни съдове се свързваха с танталови, недразнещи живата тъкан скобки и пластинки. Разкъсаните черва и стомах бяха освободени от умъртвените участъци, а после — зашити и поставени в съд с предизвикващата бързо заздравяване течност Б314, която отговаряше на особеностите на организма. След това Аф Нут пристъпи към най-трудното. Той измъкна от подребрието потъмнелия, промушен от късчета ребра черен дроб и докато асистентите го държеха във висящо положение, с поразителна увереност го обработи и изтегли тънките нишчици на автономните нерви от симпатичната и парасимпатичната система. Дори съвсем малка повреда на най-тънкото разклонение можеше да доведе до необратими и тежки разрушения. Хирургът светкавично преряза чернодробната вена и присъедини към двата й края тръбичките на изкуствени кръвоносни съдове. Като направи същото с артериите, Аф Нут сложи черния дроб в отделен съд с течност Б3. След петчасова операция всичките повредени органи на Рен Боз се намираха в отделни съдове. В полумъртвото тяло течеше изкуствена кръв, тласкана от сърцето на ранения и от спомагателното сърце — автоматична помпа. Едва сега стана възможно да се изчаква заздравяването на органите. Аф Нут не можеше просто да замени повредения черен дроб с друг от съхраняваните в хирургическия фонд на планетата, понеже за това бяха необходими допълнителни изследвания, а състоянието на болния не позволяваше да се губи нито минута. Край неподвижното, простряно като труп тяло остана да дежури един от хирурзите в очакване да завърши стерилизирането на сменната група.

Вратата на защитната ограда, построена около операционната, с шум се отвори и Аф Нут, като присвиваше очи и се протягаше, се появи, обкръжен от своите помощници. Евда Нал, уморена и бледна, го посрещна и му подаде наследствената карта. Аф Нут я сграбчи, прегледа я и въздъхна:

— Струва ми се, всичко ще бъде благополучно. Да вървим да почиваме!

— Ами… ако той дойде на себе си?

— Да вървим! Той не може да дойде на себе си. Нима сме толкова тъпи, че да не предвидим това?