— Чух те! — извика тя, когато се приближи. — Чух те чак долу в Подскоците!

— Май си спомням — бавно казах аз, — че обещах да посвиря на някого.

— На мен! — Тя притисна ръце към гърдите си и се усмихна широко.

Пристъпваше от крак на крак и почти танцуваше от нетърпение.

— Свири за мен! Бях търпелива като два камъка, които стоят заедно — заяви тя. — Идваш точно навреме. Не мога да съм търпелива колкото три камъка.

— Ами — поколебах се аз, — предполагам, че всичко зависи от това какво си ми донесла.

Тя се засмя и се повдигна на пръсти с ръце, все още хванати една за друга и притиснати към гърдите й.

— А _ти_ какво ми донесе?

Коленичих и се захванах да развързвам вързопа си.

— Донесох ти три неща — отвърнах.

— Колко традиционно — ухили се тя. — Тази нощ си точно като истински млад благородник.

— Такъв съм — съгласих се аз и вдигнах една тъмна и тежка бутилка.

Тя я взе с двете си ръце.

— Кой я е направил?

— Пчелите — отвърнах аз — и пивоварите в Бредон.

Аури се усмихна.

— Пчелите са три — рече тя и остави бутилката до краката си. Извадих един кръгъл самун пресен ечемичен хляб. Тя се протегна и го докосна с пръст, после кимна одобрително.

Накрая извадих и една цяла пушена сьомга. Само тя ми беше струвала четири драба, но се безпокоях, че Аури едва ли е намерила достатъчно месо измежду нещата, които е успяла да отмъкне, докато ме нямаше. За нея щеше да е добре да хапне риба.

Аури сведе любопитен поглед към нея и завъртя главата й, за да погледне в единственото й немигащо око.

— Здравей, рибо — поздрави я тя и отново ме погледна. — Има ли своя тайна?

— Има арфа вместо сърце — кимнах аз.

Тя погледна рибата.

— Не е чудно тогава, че изглежда толкова изненадана.

После взе рибата от ръцете ми и я остави внимателно върху покрива.

— Сега се изправи. И аз имам три неща за теб, защото само така е честно — рече.

Станах и тя ми подаде нещо, увито в парче плат. Беше дебела свещ, която миришеше на лавандула.

— Какво има вътре в нея? — попитах аз.

— Щастливи сънища — обясни тя. — Сложих ги вътре за теб.

Повъртях свещта в ръцете си и в ума ми се оформи едно подозрение.

— Сама ли я направи?

— Да — кимна тя и доволно се ухили. — Ужасно съм умна.

— Благодаря ти, Аури.

Прибрах внимателно свещта в един от джобовете на плаща си.

— Сега затвори очи и се наведи, за да ти дам втория подарък. — Аури стана сериозна.

Озадачен, аз затворих очи и се наведох, като се чудех дали тя не ми е направила и шапка.

Усетих ръцете й от двете страни на лицето си и след това тя леко и деликатно ме целуна по средата на челото.

Изненадано отворих очи. Но тя вече стоеше на няколко крачки от мен с ръце, нервно стиснати зад гърба. Не знаех какво да кажа.

Аури пристъпи напред.

— Ти си специален за мен — рече тя сериозно и с тържествено изражение. — Искам да знаеш, че винаги ще се грижа за теб. — Колебливо протегна ръка и избърса бузите ми. — Не. Тази нощ няма да е така. Това е третият ти подарък. Ако нещата не вървят, можеш да дойдеш и да останеш с мен в Онова долу. Там е хубаво и ще бъдеш в безопасност.

— Благодаря ти, Аури — казах аз, когато си възвърнах дар словото. — Ти също си специална за мен.

— Разбира се, че съм — убедено отвърна тя. — Аз съм прекрасна като луната.

Опитах се да дойда на себе си, докато Аури прескочи парче метална тръба, стърчаща от комин, и след това я използва, за да отвори капачката на бутилката с бира. После донесе обратно шишето, като го държеше внимателно с двете си ръце.

— Аури, не ти ли е студено на краката? — попитах я аз.

Тя сведе поглед надолу към нозете си.

— Катранът е хубав — обясни тя и размърда пръстите на краката си. — Още е топъл от слънцето.

— Искаш ли чифт обувки?

— Какво ще е вътре в тях? — поинтересува се тя.

— Твоите крака — отговорих аз. — Скоро ще дойде зимата.

Тя сви рамене.

— Ще ти стане студено на краката.

— През зимата не се качвам отгоре върху нещата — отвърна тя. — Не е много хубаво.

Преди да успея да отговоря, Елодин се появи иззад един голям тухлен комин толкова небрежно, сякаш бе излязъл на следобедна разходка.