Известно време тримата се гледахме един друг, като всеки от нас бе изненадан посвоему. Двамата с Елодин бяхме просто изненадани, но с крайчеца на окото си видях как Аури застина напълно неподвижно като сърна, готова да скочи и да се скрие на безопасно място.

— Магистър Елодин — поздравих го аз с най-любезния си и приятелски тон, като отчаяно се надявах той да не направи нищо, което да стресне Аури и да я накара да избяга.

Последния път, когато се бе изплашила и се бе скрила в подземията, измина цял цикъл, преди да се появи отново.

— Радвам се, че се виждаме отново — добавих аз.

— Здравейте — отвърна Елодин, възприемайки моя непринуден тон, сякаш нямаше нищо странно в това тримата да се срещнем на покрива посред нощ. Макар че, от друга страна, доколкото го познавах, може наистина да не му се е сторило странно.

— Магистър Елодин. — Аури сложи босите си крака един пред друг, хвана краищата на парцаливата си рокля и направи малък реверанс.

Елодин продължаваше да стои в сянката, която високият комин хвърляше на лунната светлина. Той отвърна с чудноват официален поклон. Не виждах лицето му, но предположих, че любопитните му очи изучават босоногото бездомно момиче, обградено от ореола на носещата й се във въздуха коса.

— И какво накара двама ви да излезете навън в тази хубава нощ? — полюбопитства магистърът.

Напрегнах се. Беше опасно да се задават въпроси на Аури.

За щастие този въпрос, изглежда, не я разтревожи.

— Квоте ми донесе прекрасни неща — обясни тя. — Донесе ми бира от пчели, ечемичен хляб и пушена риба с арфа, вместо сърце.

— А — каза Елодин и отстъпи встрани от комина.

Той потупа джобовете на мантията си, докато накрая не намери нещо в един от тях. Подаде й го.

— Аз пък съм ти донесъл само един плод синас.

Аури направи малка танцувална стъпка назад и не посегна да го вземе.

— Донесе ли нещо за Квоте?

Това смути Елодин. Той постоя известно време с неловко протегната напред ръка.

— Опасявам се, че не съм — отвърна той, — но не мисля, че и Квоте е донесъл нещо за мен.

Аури присви очи и леко се намръщи с ясно изразено неодобрение.

— Квоте донесе музика — строго отбеляза тя, — която е за всички.

Елодин отново замълча и трябва да призная, че ми достави удоволствие поне веднъж да го видя смутен от поведението на някой друг. Той се обърна към мен и леко се поклони.

— Моите извинения — каза.

— Не е важно — отвърнах му с любезен жест аз.

Елодин се обърна отново към Аури и протегна ръката си за втори път.

Тя направи две малки крачки напред, поколеба се и направи още две. Бавно протегна ръка, за момент застина с пръсти върху плода и след това бързо се отдалечи, притиснала го към гърдите си.

— Благодаря ти от сърце — рече тя и направи още един малък реверанс. — Сега можеш да се присъединиш към нас, ако желаеш. И ако се държиш прилично, след това можеш да останеш и да послушаш Квоте да свири. — Тя леко наклони глава, превръщайки думите си във въпрос.

Елодин се поколеба и след това кимна.

Аури изтича до другата страна на покрива и се спусна до двора по голите клони на ябълковото дърво.

Елодин я наблюдаваше как си отива. Когато наклони глава, лунната светлина го огря достатъчно, за да забележа замисленото изражение на лицето му. Усетих как стомахът ми се сви на възел от внезапно и остро безпокойство.

— Магистър Елодин?

— Хъмм? — Той обърна лице към мен.

От опит знаех, че ще са й нужни само три-четири минути, за да донесе каквото беше приготвила от Онова долу. Трябваше да говоря бързо.

— Знам, че изглежда странно — започнах аз, — но трябва да бъдете внимателен. Тя е много неспокойна. Не се опитвайте да я докоснете. Не правете никакви резки движения. Това ще я уплаши и ще я накара да избяга.

Изражението на Елодин отново бе скрито в сянката.

— Така ли? — попита той.

— Силните шумове също. Дори и силен смях. И не можете да й задавате никакви лични въпроси. Тя просто ще избяга, ако го сторите. — Поех си дълбоко дъх, докато умът ми работеше бързо.

Имам дар слово, стига да разполагам с достатъчно време.

Сигурен съм, че съм способен да убедя почти всеки в почти всичко. Но Елодин беше твърде непредсказуем, за да бъде манипулиран.

— Не можете да кажете на никого, че тя е тук — прозвучах по-рязко, отколкото бях възнамерявал, и тутакси съжалих за думите, които бях използвал.

Не можех да си позволя да давам заповеди на магистър, дори и той да е почти побъркан.

— Онова, което исках да кажа — бързо добавих аз, — е, че бихте ми направили голяма лична услуга, ако не споменавате за това на никого.