дрехи? Не червени?

Темпи сведе поглед към дрехите си и започна нервно да се суети. След това кимна, отиде

до раницата си и извади риза от обикновено, сиво домашно платно. Подаде ми я.

— За лов. Но не за битка.

Не бях сигурен каква е разликата, но засега реших да оставя този въпрос.

— Какво ще стане, ако висантха те открият в гората? — попитах аз. — Ще говориш или

ще се биеш?

Той сякаш обмисли отговора си за момент.

— Не добър в говорене — призна накрая. — Висантха? Бие се.

— Един бандит — бие се. Двама — говори — кимнах аз.

— Може бие се с двама — сви рамене той.

— Бие се и победи?

Темпи отново сви равнодушно рамене и посочи към Дедан, който внимателно дърпаше

клони измежду чимовете.

— Като него? Трима или четирима. — Той протегна ръка с обърната нагоре длан, сякаш

ми предлагаше нещо. — Ако трима бандити, бие се. Ако четирима, опита говори добре.

Изчака до три нощи. После… — той направи странен, сложен жест с двете ръце. — Огън в

палатки.

Успокоих се, доволен, че е следил разговора ни по-рано.

— Да. Добре. Благодаря ти.

Петимата вечеряхме скромно супа, хляб и не особено вкусно, лепкаво сирене, което

бяхме купили в Кросон. Дедан и Хеспе приятелски се дърлеха помежду си, а ние двамата с

Мартен гадаехме какво време ще ни очаква през следващите няколко дни.

Като изключим това, не разговаряхме особено. Двамата за малко щяхме да се скараме.

Бяхме изминали над сто и петдесет километра от Северин и бяхме напълно наясно за

зловещата работа, която ни предстои.

— Почакай — каза Мартен, — а ако хванат теб? — Той вдигна поглед към мен. —

Всички имаме план, ако ни заловят. Оставаме с тях и ти ни откриваш на третия ден.

— Не забравяй, че трябва да им отвлечете вниманието — кимнах аз.

— А ако те хванат? Аз не знам никаква магия. Не мога да гарантирам, че ще мога да те

проследя до третата нощ. Има вероятност да го направя, разбира се. Но проследяването е

нещо несигурно…

— Аз съм просто един безобиден музикант — успокоих го. — Имал съм неприятности с

племенницата на баронет Бенбрайд и съм решил, че е по-добре да се укрия в гората за

известно време ухилих се аз. — Могат да ме ограбят, но тъй като нямам много пари, най-

вероятно просто ще ме пуснат. Мога да съм убедителен, а и не изглеждам особено

заплашителен.

Дедан промърмори нещо под носа си, което се радвах, че не чух.

— Но ако все пак се случи? — настоя Хеспе. — Мартен е прав. А ако те вземат с тях?

Още не бях решил какво ще правя в този случай, но вместо накрая да разваля вечерта,

предпочетох да се усмихна с най-уверената си усмивка.

— Ако ме отведат в лагера си, би трябвало да мога да ги избия сам без особени

затруднения. — Свих рамене със силно преувеличено равнодушие. — Ще се срещнем в

лагера, след като работата е свършена. — Потупах земята до себе си и се ухилих.

Възнамерявах думите ми да прозвучат като шега, надявайки се, че поне Мартен ще се

засмее на лекомисления ми отговор. Но бях подценил колко дълбоко вкоренено е суеверието

във винтишците и коментарът ми бе посрещнат с неловко мълчание.

След това не разговаряхме много. Теглихме чоп кой да застане на пост, угасихме огъня и

един по един се унесохме в сън.

79.

Знаци

След закуска Мартен започна да учи мен и Темпи как да търсим следите на бандитите.

Всеки може да забележи парче съдрана риза, увиснало на някой клон, или отпечатък на

крак в пръстта, но тези неща никога не се случват в истинския живот. Те са подходящи за

сюжета на пиеса, но ако трябва да сме честни, някога скъсвали ли сте си ризата толкова

сериозно, че да остане парче от нея?

Никога. Хората, които преследвахме, бяха умни, така че не можехме да разчитаме да

допуснат такива очевидни грешки. Това означаваше, че Мартен бе единственият от нас,

който имаше някаква представа какво трябва да търсим всъщност.

— Оглеждайте се за всяка счупена клонка — обясни той. — Най-вероятно е да ги

откриете там, където клоните са гъсти и преплетени, на височината на кръста или на