— Но не е изключено да е била убита? — настояваше Скот.

Ричард сви рамене.

— Абсолютно.

— Една е била чута да споменава пред Крис Луис за Прекрасния принц. — Кейти говореше бавно. Мислеше си за красивия психиатър. Дали някой като Една можеше да го нарече Прекрасния принц? Възможно ли беше след смъртта на Ванджи тя да се е обадила на Крис, за да му покаже, че подозира тайна любовна връзка между тях. — Не ми се вярва — каза тя.

Мъжете я погледнаха с любопитство.

— Какво не ти се вярва?

— Не вярвам Една да е била злонамерена. Сигурна съм, че не би могла. Мисля, че никога не би се обадила на Крис Луис след смъртта на Ванджи, за да му причини болка, като му разкрие любовната връзка на съпругата му.

— Може да го е съжалявала и да не е искала той да се чувства безутешния съпруг — каза Ричард.

— А може и да се е надявала да получи няколко долара — предположи Чарли. — Възможно е в понеделник вечерта Ванджи да й е казала нещо. Може да е знаела, че Крис и Ванджи са се карали. Парите не са й стигали. Очевидно е продължавала да изплаща сметките от лечението на родителите си, които са починали преди няколко години. Може да е смятала, че няма нищо лошо в това да попритисне Луис. Тя действително е заплашила, че ще отиде в полицията.

— Споменала е, че има да каже нещо на полицията — възрази Кейти. — Така обясни жената на домакина.

— Добре — съгласи се Скот. — А какво стана с обиска в къщата на семейство Луис? Намерихте ли нещо?

Чарли сви рамене.

— Засега не много. Има някакъв номер с код 612, надраскан на тефтерчето до телефона в кухнята. Не е на родителите на Ванджи, в това сме сигурни. Смятахме да се обадим оттук. Може Ванджи да е разговаряла с приятелка, да е споделила част от плановете си. Другото нещо е, че е раздрала роклята, която е носела, на вилата, която стърчеше от един рафт в гаража.

— Какво искаш да кажеш с това „роклята, която е носела“?

— Роклята, с която е била, когато са я намерили. Няма начин да не й обърнеш внимание. Дълга, от тези щамповани памучни платове на райета.

— Къде са дрехите, с които е била облечена? — обърна се Скот към Ричард.

— Вероятно още са в лабораторията — предположи той. — Изследваме ги според обичайната практика.

Скот взе бележника за съобщения, който му беше оставил Чарли, и го подаде на Кейти.

— Защо не звъннеш веднага? Ако е жена, може да научиш нещо повече от нея.

Кейти набра номера. Последва кратка пауза и след това сигнал свободно.

— Кабинетът на доктор Сейлъм.

— Лекарски кабинет — прошепна тя, закрила с ръка слушалката. А на гласа в другия край на линията каза: — Може би ще бъдете в състояние да ми помогнете. Казвам се Катлийн де Мейо, областна прокуратура Вали, Ню Джърси. Водим обичайното следствие във връзка със смъртта на госпожа Ванджи Луис миналия понеделник. Тя беше записала този номер в тефтерчето си.

Беше прекъсната.

— Какво съвпадение! Току-що разговарях с капитан Луис. Той също се опитва да се свърже с доктора. Както му обясних, доктор Сейлъм в момента пътува за Ню Йорк, където ще се проведе годишна конференция на АМА. Можете да се свържете с него по-късно днес в хотел „Есекс Хаус“ на Сентрал Парк Саут.

— Добре. Ще го сторим. — За всеки случай Кейти реши да попита: — Да знаете нещо за обаждането на госпожа Луис? Тя разговаря ли с доктора?

— Не, не успя. Разговаря само с мен. Обади се в понеделник и беше ужасно разочарована, че той няма да дойде в кабинета си преди сряда. Запазих й час по спешност за този ден, защото докторът веднага щеше да излезе отново. Тя настояваше да се види с него.

— Един последен въпрос — каза Кейти. — Какъв лекар е доктор Сейлъм?

В гласа на жената прозвуча искрена гордост.

— О, той е изтъкнат акушер-гинеколог.

— Разбирам. Благодаря ви. Бяхте много любезна. — Кейти затвори и предаде разговора на останалите.

— Значи Крис Луис е знаел за насрочената консултация — каза Скот — и сега иска да разговаря с лекаря. Нямам търпение да се видим с него тази вечер. Ще му зададем доста въпроси.

На вратата се почука и без да чака отговор, в стаята влезе Морийн. Носеше картонен поднос с преградки за чаши за кафе и плик със сандвичи.

— Кейти — каза тя, — точно сега звънят от Бостън във връзка със запитването ни за доктор Фукито. Искаш ли ти да приемеш разговора?

Кейти кимна. Ричард се пресегна, взе телефона и й го подаде. Докато чакаше да я свържат, Кейти усети, че има слабо, но постоянно главоболие. Този удар в кормилото не беше достатъчно силен за мозъчно сътресение, но сега си даде сметка, че през последните няколко дни главата непрекъснато я тормозеше. Просто не работя на пълни обороти, помисли си тя. Толкова много неща затормозяваха съзнанието й. Какво се опитваше да си спомни? Нещо. Някакво впечатление.