Пусна преспапието в джоба на палтото си, сложи ръкавици, стисна здраво чантата в лявата си ръка и почука на вратата.

Емет Сейлъм отвори. Току–що бе свалил сакото си.

— Забравихте ли нещо? — разнесе се гласът му. Очевидно си бе помислил, че е пиколото.

— Доктор Сейлъм!

Той протегна ръка, за да се здрависа с доктор Сейлъм, направи крачка напред, така че принуди по-възрастния мъж да отстъпи обратно в стаята, и затвори вратата след себе си.

— Аз съм Едгар Хайли. Радвам се да ви видя отново. Вие твърде бързо прекъснахте връзката и аз не успях да ви кажа, че имам уговорка да вечерям с колеги, които са отседнали тук за конференцията. Разполагам само с няколко минути, но съм убеден, че ще изясним всички въпроси.

Той продължаваше да върви напред, принуждавайки другия да отстъпва. Прозорецът зад доктор Сейлъм беше широко отворен. Вероятно бе помолил за това пиколото, защото в стаята беше много горещо. Первазът беше твърде нисък. Той присви очи.

— Опитах се да ви позвъня, но вътрешният ви телефон не беше в ред.

— Невъзможно. Току-що разговарях с централата.

Изведнъж доктор Сейлъм стана враждебен и на лицето му се изписа напрегнато изражение.

— Извинявам се в такъв случай. Но няма никакъв проблем. Държа заедно да прегледаме документацията на госпожа Луис. Донесох я, тук в чантата ми е. — Бръкна в джоба си за преспапието и после извика: — Докторе, зад вас, внимавайте!

Другият се извърна. Стиснал здраво преспапието, той го стовари върху черепа на Сейлъм. От удара Емет Сейлъм залитна и се строполи върху перваза на прозореца.

След като мушна преспапието обратно в джоба си, Едгар Хайли сключи ръце около ходилото на Емет Сейлъм и направи рязко движение нагоре и напред.

— Не, не! За бога! — Почти загубилият съзнание човек се преметна през перваза на прозореца.

Хайли наблюдаваше безстрастно как Сейлъм се просна върху покрива на пристройката петнадесет етажа по-надолу.

При падането на тялото се чу глухо тупване.

Беше ли го видял някой? Сега трябваше да бърза. От сакото на Сейлъм, оставено върху леглото, той извади връзка ключове. Най-малкото ключе пасна на дипломатическото куфарче, оставено в коридора.

Папката с медицинската документация на Ванджи Луис беше най-отгоре. Той я грабна, мушна я в собствената си чанта, заключи отново куфарчето на Сейлъм и върна ключовете в джоба на сакото му. Извади преспапието от джоба си и го прибра при папката. От раната не беше пръснала кръв, но преспапието беше лепкаво.

Затвори чантата си и внимателно се огледа. Стаята беше в безупречен ред. По перваза на прозореца нямаше следи от кръв. Всичко бе станало за по-малко от две минути.

Той отвори предпазливо вратата и надникна навън. Коридорът беше празен. Прекрачи прага и точно когато затваряше вратата зад гърба си, телефонът на Сейлъм започна да звъни.

Не смееше да рискува да го видят как се качва на асансьора на този етаж. Снимката му беше в статията на „Нюзмейкър“. По-късно сигурно щяха да разпитват и гости на хотела. Можеха да го разпознаят.

Стълбите на аварийния изход се намираха в дъното на коридора. Той слезе четири етажа по-надолу. На двадесет и осмия етаж отново мина по застлания с килим коридор. Един от асансьорите точно спираше. Качи се и внимателно огледа лицата на пътуващите. Няколко жени, двама — трима младежи и една възрастна двойка. Нямаше лекари. Беше убеден в това.

Озова се във фоайето и бързо се насочи към изхода, който излизаше на Петдесет и осма улица, зави на запад и после на юг. Десет минути по-късно взе колата си от денонощния гараж на Западна петдесет и четвърта улица, прибра чантата в багажника и потегли.

Крис пристигна на летище „Туин Ситис“ в един и десет. До излитането на самолета му за Нюарк оставаше близо час. Тялото на Ванджи щеше да бъде пренесено със същия полет.

Вчера, когато пристигна тук, не мислеше за нищо друго, освен за ковчега в багажното отделение на самолета. Бе успял някак да запази присъствие на духа с мисълта, че скоро всичко ще свърши.

Трябваше да се види с доктор Сейлъм. Защо доктор Сейлъм бе толкова разстроен? Довечера, когато слезе от самолета в Нюарк, хората от кабинета на съдебния лекар щяха да чакат тялото на Ванджи.

А хората от прокуратурата щяха да чакат него.

Крис беше убеден в това. Разбира се. Ако изпитваха и най-малко подозрение относно смъртта на Ванджи, те щяха да потърсят отговора от него. И щяха да го чакат, за да го разпитат. Не е изключено и да го арестуват. Ако изобщо бяха продължили разследването в тази посока, вече щяха да знаят, че се е върнал в Ню Джърси още в понеделник вечерта. Трябва на всяка цена да се срещне с доктор Сейлъм.

Ако го задържат за разпит, може би няма да има възможност да разговаря с него. Не искаше да споменава в прокуратурата за доктор Сейлъм.