— Чудесна работа си свършила, Мардж — каза той.

Тя кимна.

— Зная. — Тонът й изразяваше удовлетворение.

— Скот вече е в съда. Можеш ли да се обадиш и да оставиш съобщение да се свърже с мен, когато се върне в кабинета си? О, и предупреди в лабораторията, че искам дрехите на Ванджи Луис да са на разположение утре сутринта, за да й бъдат облечени, тъй че всички изследвания по тях трябва да бъдат приключени днес следобед.

Мардж излезе, а Ричард се върна към работата.

Скот се обади едва след четири. Той изслуша решението на Ричард да разпита ищците срещу доктор Хайли и определено не беше възторжен.

— Виж какво, днес просто няма лекар, какъвто и да е той, когото да не атакуват с някакви обвинения от този род. Ако доктор Швайцер беше още жив, пази боже, щеше да се защитава срещу тях в джунглата. Но ако държиш на всяка цена да действаш, моля. Ще изискаме по съдебен ред болничната документация, когато си готов. Притеснен съм от големия процент смъртност сред родилките, но дори и това може да бъде обяснено. Той действително се занимава със случаи на високорискова бременност.

Тонът на Скот стана строг.

— Това, което ме интересува най-много, е какво има да ни каже доктор Сейлъм. Говори с него и после ми се обади, а аз ще се опитам да задвижа нещата. Между нас казано, Ричард, мисля, че трябва да притиснем достатъчно убедително капитан Крис Луис, за да го накараме да направи признания. Знаем, че е скрил действията си в понеделник вечерта, когато жена му е починала. Знаем, че Една Бърнс му се е обадила във вторник вечерта. Сега знаем, че се е разделил с погребалния агент преди девет часа във вторник вечерта. След това е бил сам и спокойно може да е излязъл. Ами ако наистина е отишъл у тях? Сръчен е. Чарлс каза, че имал доста сложни инструменти в гаража си. Когато му се е обадила, Една е била доста пияна. Съседката ни го каза. Представи си, че е отишъл там, отворил е с нещо, вмъкнал се е в апартамента и е блъснал горката жена, преди дори да е разбрала какво става? Откровено казано, имам чувството, че е било точно така и тази вечер ще го докараме тук, за да ни разкаже всичко.

— Може и да си прав — каза Ричард, — но все пак смятам да проверя тези хора.

Хвана доктор Лъвийн точно когато си тръгваше от кабинета си.

— Ще те черпя едно питие — предложи Ричард. — Няма да ти отнема повече от петнадесет минути.

Уговориха се да се срещнат в Паркуудс Кънтри Клъб. На средата на пътя и за двамата, това място имаше преимуществото да бъде спокойно през седмицата. Щяха да си поговорят в бара, без да се безпокоят, че някой ще ги чуе или пък че ще видят познат, който ще седне при тях уж за едно „здрасти“.

Алън Лъвийн приличаше на петдесет и пет годишен Джими Стюарт — факт, който много се харесваше на по-възрастните му пациенти. Двамата притежаваха непринудената отзивчивост на професионалисти, които се уважаваха взаимно, с удоволствие пийваха заедно по едно питие, ако пътищата им се кръстосат, и си махваха приветливо, когато се срещнеха на игрището за голф. Ричард пристъпи направо към въпроса:

— По ред причини в момента проявяваме интерес към болница „Уестлейк“. Уинифред Уестлейк беше твоя пациентка. Нейният братовчед твърдял, че тя не е починала от сърдечен удар. Какво можеш да ми кажеш по този въпрос?

Алън Лъвийн изгледа Ричард, отпи от мартинито си, хвърли поглед през огромния прозорец към заснежения път и сви устни.

— Налага ми се да отговоря на този въпрос от няколко позиции — каза той бавно. — Първо — да, Уинифред беше моя пациентка. Години наред тя страдаше от предполагаема язва. По-точно, имаше всички симптоми на класическата язва на дванадесетопръстника, която обаче изобщо не се прояви на рентгенова снимка. Когато периодично започваше да я боли, аз я пращах на рентген, получавах отрицателен резултат, предписвах й специална диета за язва и тя усещаше облекчение почти веднага. Не беше голям проблем. После, година преди да срещне Хайли и да се омъжи за него, тя получи остра криза на гастроентерит, която на практика промени кардиограмата й. Пратих я в болница със съмнения за сърдечен удар. Но след два дни болничен режим кардиограмата й се нормализира напълно.

— Значи проблемът с нейното сърце не е безспорен? — попита Ричард.

— Не, даже смятам, че не е имало проблем. Никога не се е проявявал при стандартните изследвания. Но майка й почина от сърдечен удар на петдесет и осем годишна възраст. А Уинифред беше почти на петдесет и две. Беше по-възрастна от Хайли с близо десет години. Няколко години след брака им започна да ме посещава по-често, като постоянно се оплакваше от болки в гръдната област. Изследванията не показаха нищо съществено. Казах й да спазва стриктно диетата си.

— И после тя получи фаталната криза? — попита Ричард.

Другият лекар кимна.

— Една вечер, докато се хранели, получила спазъм. Едгар Хайли веднага се обадил в службата си. Дал им моя номер, номера в болницата и им казал да повикат полиция. От това, което разбрах, Уинифред се захлупила на масата в трапезарията.

— Бяхте там, когато тя почина, така ли? — полита Ричард.

— Да. Хайли все още се опитваше да я спаси. Само че положението беше безнадеждно. Почина няколко минути след пристигането ми.