— Да… добре. — Очевидно жената искаше да затвори.

Ричард й даде адреса на кабинета си и предложи да я упъти, но беше прекъснат.

— Зная как да ви намеря… Ще пристигна до пет и половина.

Връзката беше прекъсната. Ричард погледна Мардж и сви рамене.

— Не беше много въодушевена, но каза, че ще дойде.

Беше почти обяд. Ричард реши да отиде в съдебната зала, където Кейти имаше заседание по делото Одендол, за да разбере дали ще бъде възможно да обядват заедно. Искаше да провери предположенията си относно Едгар Хайли. Кейти го беше разпитвала. Каква беше реакцията й? Дали щеше да се съгласи, че има нещо съмнително в проекта за забременяване „Уестлейк“… може би мрежа за бебета или доктор, който рискува живота на своите пациентки?

Когато стигна до съдебната зала, тя вече беше празна, ако не се смяташе Кейти, която все още стоеше на масата на прокурора.

Вглъбена в записките си, тя дори не вдигна поглед, когато той се приближи до нея. Предложи й да обядват заедно, но тя поклати глава.

— Ричард, затънала съм до гуша в това дело. Тези типове са оттеглили самопризнанията си. Сега твърдят, че някой друг е подпалил стаите, а са толкова убедителни лъжци, че, сигурна съм, съдебните заседатели ще се подведат. Трябва сериозно да поработя върху въпросите за кръстосания разпит. — И отново сведе поглед към записките си.

Ричард я огледа изпитателно. Кожата на лицето й обикновено смугла, сега беше бледа като на мъртвец. Когато вдигна поглед към него, очите й бяха замъглени и някак трескави. Забеляза хартиената кърпичка, увита около пръста й. Внимателно се пресегна и я махна.

Кейти откъсна поглед от листовете си.

— Какво… о, тази досадна история. Май съм се порязала доста дълбоко. Цяла сутрин не спира да кърви. Затова я сложих.

Ричард огледа раната. Без кърпичката кръвта отново бликна. Като я притисна върху порязаното място, той уви отгоре й лепенка.

— Подръж я двадесетина минути. Би трябвало да спре кръвта. Кейти, някога да си имала проблеми с кръвосъсирването?

— Да, отчасти. Но, Ричард, моля те, сега не мога да ти обясня. Това дело ми се изплъзва, а се чувствам ужасно зле — гласът й се прекърши.

Съдебната зала беше съвсем празна и освен тях двамата вътре нямаше никого. Ричард протегна ръце и я прегърна. Притисна главата й до гърдите си и докосна с устни косите й.

— Кейти, сега си тръгвам. Но където и да отиваш този уикенд, помисли добре. Защото аз си хвърлям шапката на ринга. Искам те. Искам да се грижа за теб. Ако се срещаш с някого, кажи му, че има сериозен противник, защото, който и да е той, не се грижи за теб. А ако си само в плен на миналото, аз ще се опитам да строша тези окови. — Той се изправи. — Сега продължавай и спечели това дело. Способна си да го постигнеш. И, за бога, този уикенд не се претоварвай. В понеделник ще имам нужда от мнението ти относно една нова линия, която според мен се очертава по делото „Луис“.

Цяла сутрин й беше толкова студено… така ужасно, мъчително студено. Дори блузата с дълги ръкави не й помогна. Сега, толкова близо до Ричард, имаше чувството, че топлината на тялото му се вля в нея. Докато той се обръщаше, за да си тръгне, тя импулсивно сграбчи ръката му и я притисна към бузата си.

— До понеделник — каза тя.

— До понеделник — отвърна той и излезе от съдебната зала.

Преди да напуснат комплекса, където беше живяла Една, Чарли и Фил позвъниха на входната врата на семейство Крупшак. Гейна току-що се беше върнала от погребението.

— Приключихме с огледа на апартамента — каза й Чарли. — Вече можете да го ползвате. — После й показа писмото, което беше оставила Една. — Трябва да проверя дали има юридическа сила на завещание, но всичко упоменато вътре не струва и хиляда долара, тъй че, според мен, ще ви върнем бижутата, а вие двете с госпожа Фицджералд ще можете да си ги поделите заедно с мебелировката. Огледайте вещите и си ги разпределете, но засега не местете нищо.

Двамата следователи се върнаха в канцеларията на прокуратурата и отидоха направо в лабораторията, където изсипаха съдържанието на торбата от прахосмукачката, пръстта от растението на перваза и парченцата кал, които бяха взели от земята.

— Незабавно направете необходимите анализи! — нареди Фил. — Резултатите са от първостепенна важност.

Скот ги очакваше в кабинета си. При новината, че във вторник вечерта Крис е бил забелязан около апартамента на Една, той изръмжа доволно.

— Изглежда тази седмица Луис добре се е поразходил — каза той — и където се е появил, след него остава мъртвец. Тази сутрин пратих Рита в Ню Йорк с негова снимка. Двама от обслужващия персонал на „Есекс Хаус“ са го разпознали и твърдят категорично, че около пет часа се е намирал във фоайето на хотела. Обявявам го за всеобщо издирване и издавам заповед за арестуването му.

Телефонът иззвъня. Скот нетърпеливо грабна слушалката и се представи. После затисна с ръка микрофона и каза:

— Обажда се приятелката на Крис Луис от Флорида… Да, прокурорът е. — Замълча за момент. — Да, търсим капитан Луис. Знаете ли къде се намира?

Чарли и Фил си размениха погледи. Както слушаше, Скот сбърчи чело.

— Много добре. Той ще бъде с вас на самолета, който пристига в Нюарк в седем часа вечерта. Радвам се, че е решил да се предаде доброволно. Ако иска да се консултира с адвокат, тук може да предяви претенции за такъв. Благодаря ви.