– Много сте милостиви, благородни приятели – казва той. – Но би било достатъчно, ако просто бяхте пратили някого. Боя се, че синът ми е прекалено болен, за да оцени посещението ви подобаващо.

– Добре съм, татко – промълвява Тевкър от импровизираното легло.

Кави поглежда Венти предизвикателно:

– С твое позволение, може ли да поговорим насаме с нашия гадател?

Бащата на Тевкър се обръща към Песна:

– Защо в такъв момент толкова спешно искате да говорите със сина ми? Не виждате ли, че има нужда от почивка?

– Няма да се бавим. – Магистратът пристъпва една крачка към него. – Имаме неотложна работа, която трябва да обсъдим – за съвсем кратко и насаме. – Усмихва се любезно и потупва стареца по ръката. – Колкото по-бързо започнем, толкова по-скоро ще си тръгнем.

Лартуза се покашля и махва на родителите на Тевкър към вратата:

– Може да ми помогнете да набера билки от градината. Трябват ми мащерка, огнивче и корен от тинтява, за да направя чай, който ще ускори излекуването му.

Венти и Ларция излизат неохотно. Кави и Песна се настаняват от двете страни на Тевкър. Магистратът проговаря първи:

– Е, млади гадателю, как се случи да пострадаш толкова тежко? Носят се слухове, че си се ослепил в свещената горичка. Такива приказки сериозно вредят на репутацията ти и на задачата, която ти поставих.

Тевкър подбира думите си внимателно:

– Хората никога не се интересуват от цялата истина. Вярно е, че в свещената горичка пострадах от огъня, който накладох. Но нараняванията ми са единствено по волята на боговете.

Кави и Песна се споглеждат тревожно.

– Но хората не знаят – продължава Тевкър, – че отидох там, за да изпълня твоята заповед, и че преди да бъда наказан, ми бе разкрито защо трябва да изстрадам тази болка.

– Какво говориш, младежо? – Песна се навежда над него. – Не съм човек, който обича загадките. Ако имаш божествено послание към мен, кажи го веднага.

Тевкър отговаря с равномерен глас:

– Преди една могъща сила да ме повали в пламъците, боговете насочиха очите ми към храма. Казаха ми, че са разгневени, защото си спрял работата за завършване на техния дом, за да увеличиш добива в мините. Причиниха ми това, за да ме накажат за твоята недалновидност.

Песна поглежда Кави и вижда тревога в очите му.

– Прощавам ти за наглото поведение само защото си болен – казва той на гадателя. – Ако това е дело на боговете и те предават желанията си чрез теб, кажи ми какво трябва да направя, за да ги умилостивя.

Тевкър успява да се усмихне леко:

– Храмът трябва да бъде завършен и да им бъде засвидетелствана полагащата им се почит под формата на дарове и жертвоприношения. Ако задоволиш боговете по този начин, те ще ме възнаградят, като ми върнат зрението, и ще ти осигурят мира и благоденствието, които толкова много искаш.

– Ами ако не бъдат задоволени? – пита Кави.

Тевкър не вижда двамата мъже, но усеща тревогата им.

– Ако боговете не бъдат задоволени, аз ще остана сляп. И върху теб и всичко, което ти е скъпо, ще се стовари най-ужасното отмъщение.

20

В НАШИ ДНИ

ВЕНЕЦИЯ

Том и Тина вечерят в ресторантче, известно само на местните жители – от онези, които авторите на туристически пътеводители запазват в тайна от читателите си. Тя изчаква келнерът да се отдалечи, преди да продължи:

– Е... – усмихва се гузно, – надявам се, не ти е неприятно, че говоря за това, но наистина ли аз съм ти първата?

Той вдига поглед от спагетите с миди и се преструва, че не разбира:

– Първата каква?

– Знаеш... – Тя разрязва своя стек пицайола и прошепва малко по-силно, отколкото е необходимо. – Първото ти пълно сексуално причастие?

Том отпива глътка изстудено бяло вино и я поглежда неодобрително:

– „Секс“ и „причастие“ са думи, които изобщо не си подхождат.

Тя вдига вежди:

– О, не знам, представям си те с дълго пурпурно расо, без нищо отдолу, а аз коленича пред теб и...

– Престани! – Той вдига предупредително ръка. – Дори не си го и помисляй. Ти си много извратено момиче.

– Господинчо, дори не подозираш колко! Аз съм журналистка, извратена съм по рождение – оправдава се тя, като се усмихва леко. – Но ти не отговори на въпроса ми.

Том смутено разклаща чашата.

– Да. – Поглежда я. – Ти беше първата.

– Хм. – Тя одобрително накланя глава.